fbpx

„Бродеща сянка“ – за родния фолклор като вдъхновение

„Бродеща сянка“ е дебютната книга на Елица Бонева и съдържа единадесет нейни разказа. Говорим си с авторката за родното фентъзи, местните легенди и трудностите, с които се сблъсква един млад писател.

В какъв жанр са разказите в “Бродеща сянка” и какво ги обединява?

Разказите в сборника “Бродеща сянка” са в жанровете ужаси, мистерия, фантастика. Единадесетте творби си приличат и същевременно доста се различават. Идеята ми бе да предложа някакво разнообразие на читателите и всеки сам да хареса и намери по нещо за себе си в тях.

Засегнатите теми са разнообразни и все пак може би доминира темата за превеса на злото над доброто в човешката същност, затова колко “грозна” може да бъде човешката душа понякога и за полученото в края възмездие. Това, което обединява единадесетте разказа, е идеята за свръхестественото, което е вълнуваща и емоционално привлекателна тема за много хора по света.

Докато младите и съвременни хора не вярват в зли сили и митични същества, то в по-далечните все още недокоснати от циливизацията места някои хора търсят обяснение за странните и нелогични понякога събития в действието на някакви свръхестествени зли сили, властващи над земята, загърнати в мистерия и тайнственост.

Защо реши да използваш мотиви от наши легенди и предания и с какво ти предизвикаха интереса?

Светът на незаписаното ни народно творчество е изключително пъстър и богат. Още в далечното минало в многобройните предания и легенди е намирала израз фантазията на народните творци  (разказвачи и певци). Те черпели вдъхновение от необяснимите за тях случки и преживявания, с които се сблъсквали. На тяхната основа създавали своите истории, изпълнени с мистерия и страх от непознатото, които се предавали през поколенията. Така се създават небивали светове, населявани от митични същества като чудни самодиви, таласъми, караконджули и др.

Винаги съм проявявала голям интерест към подобни истории от родния фолклор. Ето защо реших да включва такива  мотиви и в някои от моите разкази. Например разказът ми “Нощни преживелици” е изцяло повлиян от разказите на моя дядо Спас. Това е бих казала най-истинската сред останалите ми творби, защото там описвам дословно думите на дядо ми за негови лични преживявания, както и за срещите на негови близки и роднини с митични същества, описвани в народните песни, предания и легенди.

Мислиш ли, че авторите в България (особено що се отнася до остросюжетните жанрове) пренебрегват родния фолклор и роднините легенди?

Да, смятам, че повечето бг автори са силно повлияни от американските си колеги и до голяма степен им подражават. В това всъщност няма нищо лошо. Всеки има своя идол, на който се възхищава и подражава. Погледнато отстрани обаче, изглежда сякаш има някакво неписано правило, че, ако действието в дадена творба се развива в някой американски щат и героите са американци,  произведението ще бъде по-добре прието и ще достигне до по-широк кръг от читатели. Е, може би е така, но аз не смятам да се придържам непременно към това.

 Мисля, че родният ни фолклор би могъл да бъде неизчерпаем източник на вдъхновение. Имаме прекрасни родни легенди и красиви, забулени в тайнственост български местности, около чиито истории биха могли да се изградят интересни, интригуващи сюжети.

Онова необяснимото, плашещото зло, което е лайтмотив в разказите в жанр ужаси, би могло да се случи и тук по нашите родни земи – на една крачка разстояние от нас.

Разкажи ми за процеса на създаване – как издаде книгата си и как се разпространява тя?

Когато реших да издам книгата си, което бе голяма моя мечта, знаех че предстои да се измине дълъг път до нейното разпространение в големите онлайн книжарници и аз избрах да го извървя сама, без помощта на издателство. Вече бях наясно, че не са никак много издателствата, които биха рискували с бг автор и то прохождащ такъв. Щях да изгубя много време и надежди в очакване на отговор от някое издателство, а такъв или нямаше изобщо да последва, или вероятно щеше да е отрицателен.

Затова реших да действам сама. След като завърших ръкописа си, мой приятел ми помогна с корекцията и редакцията, а аз сама се заех с художественото оформление (нарисувах си илюстрациите и подбрах изображенията за кориците).

Разбира се, не всичко беше лесно и гладко. Сблъсках се с доста трудности. Проблемите, които последваха, бяха свързани с неизгодните оферти, които ми предложиха от няколко печатници, тъй като исканият от мен тираж бе малък. Когато към това прибавим и заплащането на транспортните разходи на куриерските фирми и твърде високия процент търговска отстъпка, която изискваха книжарниците, то грубата сметка показваше, че ще съм на загуба от издаването на книжката. Трябваше да завиша много цената й, което пък щеше да я направи на практика непродаваема. Реших въпроса, като след дълго избиране, накрая все пак се свързах с печатница, която работеше на разумни цени, а качеството бе на ниво. Освен това се намира в София, което сведе до минимум транспортните разходи. Така книжките, току-що излезли от печат, още ” топли” биваха директно доставяни от печатницата до адресите на онлайн книжарниците.

Мислиш ли, че в България читателите са предубедени към родните автори и ако да – на какво се дължи това отношение?

Определено масата читатели все още подхождат с недоверие и предубеждение към родните автори. Повечето издателски къщи лансират определени имена и преводни издания, а младите бг автори често биват незабелязани и остават в сянка. Това налага издаването на много малки тиражи, което пък води до оскъпяване на крайния продукт.

От своя страна прекалено високата цена на книгата на роден автор е още една предпоставка тя да бъде отхвърлена и потенциалният купувач да избере преводно издание на известен, знаменит автор, което пък е и на по-достъпна цена. Така сякаш попадаме в един омагьосан кръг, от който за редица талантливи бг автори е трудно да излязат.

Тук книжарниците също имат съществена роля за отношението на читателите към родните творци. Прави впечатление, че на видните места се поставят преводните издания на световноизвестните автори, а книгите на българските такива често събират прах някъде на задните стилажи. За тези книжки е изключително трудно да се преборят с голямата конкуренция, като се има предвид и цената им, която не е сред най-ниските, и сравнително слабия интерес към родното творчество.

Липсата на държавна политика, която да подпомага издаването на българска литература, също допринася за недоверието на читателите към родните все още неутвърдени творци.

И все пак в последните години се наблюдава раздвижване на пазара, като се появиха нови издателства, готови да дадат зелена светлина на родните автори.