fbpx

Джордж Р.Р. Мартин заслужава по-голямо признание за „Огън и кръв“

Джордж Р.Р. Мартин е писател, който отдавна е доказал, че няма никакво намерение да угажда на феновете си и да им ходи по акъла. Историята неведнъж е разкривала, че тъй нареченият „Fan service“ не води до нищо добро и никой писател (или сценарист, режисьор и т.н.), който е тръгнал по тоя път, не е сполучил. Така че аз нямам намерение да адвокатствам на Мартин, а просто като негов фен да изкажа разочарованието си от критичните и често злобни коментари, които заляха „Огън и Кръв“.

Хюго Рифкинд от „Таймс“ го определи като „непоколебима, самонадеяна глупост“.

Аз разбирам, че за повечето хора този автор е „Игра на тронове“ (или „Песен за Огън и Лед“) и нищо повече, както и че отчаяно вече чакат шестата и седмата книга от поредицата. Също така отдавна ми е станало ясно, че на феновете по света им се струва естествено да изискват едно или друго нещо. Това обаче далеч не значи, че тези неща са правилни.

Първо, Мартин е писател много преди „Игра на тронове“ и творчеството му далеч надхвърля пределите на този измислен свят. А дори когато става въпрос за вселената на „Огън и лед“ , тя далеч не е само историята от сериала. От тази гледна точка е страшно неправилно да се твърди, че Мартин трябва ден и нощ да пише шестата и седмата книга от прословутия си епос и да захвърли всичките си останали идеи на вятъра.

Второ, „феновете“ нямат никакво право (нито морално, нито каквото и да е) да искат даден автор да пише едно или друго нещо. Ако Джордж Мартин утре реши, че не му се занимава повече с „Песен за огън и лед“ и не видим никога края на историята, това си е негова работа и никой няма право да го съди за това.

В този ред на мисли за мен е проява на страхотно неуважение към таланта на този човек, когато някой „фен“ го обвинява, че пише „Огън и кръв“ вместо да се занимава с „Ветровете на зимата“. Да не говорим, че си е направо наглост, когато се появят обвиненията, че Мартин „доял“ феновете си с тези допълнителни творби и те били само за печалбата. Ако беше такъв сребролюбец, досега да беше пуснал сто пъти тия пусти финални книги. Отделно, че е на 71 години и си е достатъчно богат.

Що се отнася до „Огън и кръв“, тя за мен беше невероятно удоволствие. Стилът е странен и е нормално на много хора да не се хареса, но си беше глътка свеж въздух, когато става въпрос за фентъзи.

Да гледаш на събитията като на историческа хроника не означава, че те са лишени от емоции, а точно обратното. Позволява ти като читател сам да изваеш емоциите си около скелето на историята. Освен това различните варианти на отделните случки бяха едновременно противовес и допълване. Правото на четящия да интерпретира събитията, да се досеща какво се е случило и да отхвърля едно или друго нещо е истинското богатство на тази книга.

За мен е мистерия как може феновете да недоволстват от романа, при положение че той е изтъкан от всички онези сегменти, които правят „Песента“ толкова уникална. Никой от героите не е застрахован от фатална съдба още на следващата страница, никоя история не следва клиширана драматургия, всичко е истинско, сурово и неподправено, крайно приближаващо се до истинския живот. Отделно, че бруталните и кървави моменти, както и пиперливите подробности, придаващи колорит, изобилстват, точно както и в останалите книги от поредицата.

Нямам търпение да излезе и втората част, където ще мога да прочета и за „Бунтът на Робърт“, на която история де факто лежи „Игра на тронове“. Надявам се да не се бави с години, макар че и това е реален сценарий.

„Огън и кръв“ е една от най-подценените книги през последните години, залята незаслужено с тонове критични коментари и откровени заяждания на дребно. Надявам се времето да я изчисти от калта, която се хвърли по нея.