fbpx

„Докоснат от Шекли“ – и в България го можем!

С удоволствие следя сборниците на издателство Гаяна, в които наши автори пишат своите разкази, вдъхновени от големите имена в литературата. Миналата година излезе „Зовът на Лъвкрафт“, който беше страхотен от началото до края и си ми остава личен фаворит, а сега дойде ред и на истории, докоснати от великия Робърт Шекли.

Съвсем смело мога да заявя, че и този път качеството си е останало високо и това е поредният такъв сборник, който радва феновете на фантастичната литература. Разбира се, всеки ще открие своите си фаворити сред кориците, но ето кое мен ме впечатли най-много:

Шумерска хроника“ на Даниела Богоева-Гюркова – страхотен разказ, в който съзирах някаква странна симбиоза между фантастиката на Шекли и полъха на непознатото на Лъвкрафт. Авторката ми направи силно впечатление и в „Зовът на Лъвкрафт“ и ще се радвам да следя и занапред творчеството й. Може би идеята за учени, които пътуват назад във времето, не е най-свежото нещо на света, но какво от това, когато си я написал хубаво! Това със сигурност е и сред най-запомнящите се разкази в сборника.

Лоша партида“ на Десислава Сивилова – тук наистина се усети докосването на Шекли, разказът е точно в негов стил. Много интересно бъдеще, в което новият модел телевизор направо разказва играта на човечеството и командори здраво. А най-интересното е, че човекът срещу телевизора не само не се възпротивява, но и си го защитава, досущ като в онези отровни връзки, в които доминиращият партньор смазва половинката си. Чудесна идея, ще ми се да прочета какво става и по-нататък някой ден.

В името на науката“ на Евгени Димов – това със сигурност е моят фаворит и ще си позволя да кажа, че Шекли щеше да се гордее. Чиста проба научна фантастика, в която един клет асистент се озовава в мравуняк, за да изучава какво се случва там. Гадостите дебнат отвсякъде, а клетникът хич няма желание да се жертва в името на нечие научно постижение. Хуморът беше страхотен и съм се смял от сърце. За мен този разказ беше много над всички останали – и като стил на писане ми допадна много, и като идеи, а най-големият му плюс  е, че има усещане за завършеност. Историята се сглобява прекрасно от началото до края, не свършва в нищото и не се претупва – точно както трябва да бъде.

Глас народен“ на Пенко Живков – това е още един автор, който ми направи силно впечатление в „Зовът на Лъвкрафт“. Не само че идеята му за съвременно фентъзи в наши условия ми допада много, но и персонажите му са много забавни, а и историите наистина са нестандартни. Много готино пише този пич, никъде другаде не съм го засичал освен в тези сборници, но ще се радвам и занапред  да чета щуротиите му.

Останалите разкази също си струваха и не се сещам за такъв, който да не ми е харесал. Някои неща естествено ми бяха по-постни, но това си е въпрос на вкус. Много смело ви препоръчвам да си вземете този сборник и да дадете шанс на българските автори, вярвам, че няма да останете разочаровани.