fbpx

„Жокера“ не е анти-супергеройски филм, той е апогей на супергеройските филми

Повод за този ми материал е една много интересна публикация в сайта „Другото кино“, озаглавена „ЖОКЕРА” КАТО АНТИ-СУПЕРГЕРОЙСКИ ФИЛМ. По никой начин не целя да „оборвам“ тезата във въпросния текст, нито пък поставям под съмнение истинността на  написаното в него. Но той провокира известни размисли от моя страна, най-вече като запален фен както на киното, така и на комикса. Две изкуства, далеч по-близки отколкото хората смятат.

Първото нещо, което е редно да изясня, е, че за мен „комиксово кино“ е крайно нелеп термин, роден в абсурдното разбиране, че комиксите са книжки с картинки, в които глупаво облечени хора удрят с юмрук парен локомотив. Да говорим за „комиксово кино“ е като да говорим за „книжно кино“ – сиреч да поставим под общ знаменател филмите, базирани на книги.

По книга е правен „Дневниците на Бриджит Джоунс“, по книга е правен и „Сталкер“ (по мотиви от „Пикник край пътя“). Ако тези две ленти някой може да ги сложи в един общ кюп, тогава ще се съглася и с термина „комиксово кино“.

Като аргумент за това, ще ви изброя няколко „комиксови“ филма от последните години:

Олдбой” – шедьовърът на Чан Уук Парк от 2003-та, номиниран за Златна палма.

Пътят на изкуплението“ на Сам Мендес, с участието на Том Ханкс, Пол Нюман и Джъд Лоу. Филмът е номиниран за 6 награди Оскар, сред които тези за кинематография („Операторско майсторство“ – спечелена) и за най-добър актьор в поддържаща роля на Пол Нюман. 

Тъмно минало“ на Дейвид Кроненбърг, с Виго Мортенсен в главната роля и отличил се на фестивалите в Кан, Торонто, Сан Диего и други, както и получил номинации за БАФТА, Златен глобус и Оскар.

Животът на Адел“ или Blue Is The Warmest Colour на Абделлатиф Кешиш, спечелил „Златна палма“ през 2013-та година, наред с един куп други номинации и награди.

Смъртта на Сталин“ на Армандо Янучи, отличен на наградите БАФТА и на Европейските филмови награди.

Няма да отегчавам никого, като продължавам този списък още и още, но се надявам достатъчно ясно да съм показал, че терминът „комиксово кино“ е крайно некоректен и то в контекста, в който обикновено се поставя.

Още повече че комиксите по никой начин не са тръгнали да превземат киното с „Батман“, „Жокера“, „Отъмстителите“ и други популярни заглавия. Просто двете изкуства са много близки като изразни средства и затова редовно и охотно си прехвърлят герои и истории. И това не е от сега, а откакто има кино. И не е феномен в САЩ, а си е нещо, което се случва в цял свят.

„Комиксовият филм“ се е сраснал с едно друго понятие, също за мен крайно нелепо, а именно – „супергеройски филм“. Супергеройските персонажи (не само в киното, а въобще) е също толкова неадекватно да се слагат в един кюп, както и „комиксовите филми“.

Да вземем един популярен герой от литературата, да речем Жан Валжан от „Клетниците“. През годините Жан Валжан се е появявал освен в книгата на Юго и под различни интерпретации във филми и в сериали. Макар и да има известни разлики, той си остава един и същ герой по своята същност.

Когато говорим за персонажите от историите за супергероите, това съвсем не е така. Героите в тези истории на практика са съвсем леко щрихирани, а интерпретациите им оттук нататък са безкрайно различни. Понеже стада дума за Жокера, аз ще се съсредоточа именно върху него.

Когато е измислен този персонаж (вдъхновен от филма „Мъжът, който се смее“), той е детски злодей. Обикновен „лош“ от детска книжка с картинки, предназначена да забавлява малките читатели в Щатите. През годините обаче този образ еволюира в различни истории, създадени за най-различни аудитории – от малки деца, през юноши, та до възрастни. Част от историите с Жокера са с най-високото възможно възрастово ограничение.

Това не е всичко обаче – „Принцът на престъпността“ е представен от различните писатели по различен начин. Някои го виждат като гениален престъпен ум, съвършен гангстер, който върти успешен бизнес в подземния свят. За други е терорист, изнудващ правителството за пари. Но безспорно най-запомнящите му пресъздавания са тези на гениален и луд социопат, чиято крайна цел е да изобличи лицемерието на обществото. До голяма степен Жокера на Хоакин Финикс се приближава именно до тази версия на образа.

Но няма да задълбавам във филма, по-важното тук е, че персонажите в супергеройския жанр не търпят ограничения в интерпретациите си и могат да служат за материал както на един комерсиален филм като „Отмъстителите: Краят“, така и за лента от типа на „Жокера“.

В това отношение за мен „Жокера“ не е антисупергеройски филм, а напротив – апогей на супергеройския филм. Ако ние можем да отделим, макар и само условно, супергероите като жанр, то тази лента е доказателството, че няма жанр на този свят, който да заслужава да бъде пренебрегнат. В „Жокера“ на Тод Филипс аз не виждам „отговор“ на филмите на Марвел и DC Comics, а виждам другата страна на същата монета. Хората нея по-малко я обръщат, не е толкова излъскана и скъпа на ефекти, но тя в много отношения е по-значимата страна.   

Също така е редно да кажем, че тази лента далеч не е първата крачка към сериозното кино на супергеройския жанр. Ще посоча „Логан“ и „They Call Me Jeeg“, които са със забележителни признания в света на киното. А силно вярвам и че тепърва ще видим още подобни филми, защото те се оказаха двоен успех – от една страна като комерсиални постижения, от друга – със завиден брой отличия.