fbpx

Кои са петте проблема на сериала Lovecraft country

Lovecraft Country е един от най-шумните проекти на HBO тази година и се очакваше с нетърпение от феновете на хоръра по света. Уви, след първите четири серии ентусиазмът вече сериозно спадна. Сериалът се оказа в най-добрия случай „средна ръка“ и по никакъв начин не оправда голямата си реклама. Ще изтъкнем пет от най-очевидните проблема, които има „Страната на Лъвкрафт“.

1. Сбърканата атмосфера

Когато шоуто започна, изглеждаше като да залага на реализма. Първите сцени бяха от нашия свят, където чудовищата и магията са само в приказките. В един момент обаче това усещане рухна и стилистиката се смени рязко. Героите приеха с лека ръка таласъмите, магьосниците, духовете и прочее. „Хей, попаднали сме в някаква странна къща като от приказките и сме омагьосани. Гадна работа, но няма защо да губим самообладание, случва се на всеки“.

Конфликтите от реалния свят се смесват с тези от фентъзи вселената и това изглежда нелепо. В трети епизод някакви съседи расисти тормозят Лети, като са надули клаксоните пред тях, и това е основният проблем до средата на серията. В следващия половин час жената се бори с духовете в мазето си!?  

2. Лъвкрафт … нямаше да се гордее

Лъвкрафт е известен не само с причудливите си чудовища, но и с това, че ужасът в неговите творби е по-скоро загатнат, отколкото открит. Когато четете разказите му, се усеща присъствието на необясними сили –  древни, страховити и непознати. Рядко сблъсъкът е открит, още по-рядко човекът е поставен като равен с равен.

В този сериал няма нищо такова. Вместо това има духове, магьосници и гнусни чудовища, които търчат из горите нощем. Нищо от това дори не напомня на разказите на Лъвкрафт.

3. Твърде расистки е

Разбираме, че сега на мода е всичко да се върти около расизма, но понякога наистина се прекалява. Във всяка втора сцена някой бял, рус и синеок човек тормози безпричинно чернокожите.

„Какъв е смисълът“, ще попитате? Ами никакъв – просто да я има и тая тема, абсолютно самоцелно. Героите са тормозени от духовете в мазето и белите в съседство – толкова. Да не говорим, че не е много адекватно абсолютно всички чернокожи да са добри и абсолютно всички бели да са лоши. Сериалът си се усеща като евтина пропаганда в това отношение.

4. Хаотичните теми

Това, което започна като доброто старо „завръщане вкъщи“, изведнъж премина в издирване на изчезнал близък, след което се смени на бой с чудовища, а след това придоби очертанията на „мистерия“ … която пък се разплете набързо и започна екшънът … Изобщо, проблемите на героите идват и си отиват със скоростта на светлината и изглежда като да нямат нищо общо един с друг (дори жанрово). Третият епизод едва спомена случилото се в предишните два и дори не можем да се  ориентираме дали ще има цялостна история или всеки епизод ще си се развива по формулата „monster of the week“ (с други думи – всяка серия си е за себе си и си има свои злодеи).

5. Клишета, клишета, клишета …

Иронично е, че сериал за „Страната на Лъвкрафт“ е изпълнен с клиширани чудовища и още по-клиширани хорър елементи. Лъвкрафт е всичко друго, но не и клише.

Героите се преместват в стара къща, но тя е обитавана от духовете на убитите там. Попадат в старо имение, където група бели мъже са част от таен култ и се гласят да правят заклинания и магии. Местната полиция гони нашите хора, защото са черни. Бият се с чудовища в гората, които обаче се плашат от светлината. Като някой е ухапан, той на свой ред се превръща в чудовище…

Всичко това сме го гледали толкова пъти в толкова различни версии, че ни е втръснало. На сериалът му липсва свежест и това се усеща в почти всяка сцена.