fbpx

Коя е най-слабата книга на Стивън Кинг ?

Да пишеш за слабите книги на Кинг си е сериозно предизвикателство. И то не защото съм му върл фен (какъвто съм!), а просто защото трудно се открива негова творба, която да е единодушно отхвърлена. Дори най-слабите му романи всъщност са високо ценени от читателите и определянето им като „лоши“ стои някак не на място.

Въпреки това, в името на този материал, е редно да отбележим, че има няколко книги на Краля, които не блестят особено в инак страхотната му библиография.

Dreamcatcher / Капан за сънища

„Капан за сънища“ е първата книга на Стивън Кинг, излязла след като през 1999-та го блъска кола. Може би заради това, а може и да си е просто съвпадение, но историята не се харесва много на голяма част от читателите, защото я намират прекалено вманиачена на тема „болка“. Критиката твърди, че книгата е  ‘body-obsessed’ и че читателят се чувства сякаш „чете личния дневник на Кинг за болките, които му се е наложило да изтърпи“.

Самият писател твърди, че не харесва особено тази си творба.

Rose Madder / Роуз Мадър

Насилието над жени е редовно срещано в творчеството на Кинг и повечето пъти историите са успешни. Случаят с Роуз Мадър обаче е греда за Кинг и публикуваната в средата на 90-те години книга не се приема с кой знае какви овации.

За мнозина новелата се състои от две твърде неподходящи истории, които се сливат без особен успех.  От една страна имаме реалистичния случай с домашното насилие над главната героиня, а от друга – твърде фантастичния сценарий с магическа картина, служеща като някакъв портал към друг свят (или нещо подобно). 

The Regulators / Отмъстителите

Този роман Кинг пише под псевдонима Ричард Бакман и се предполага да е „огледален“ на друга негова книга – „Град Отчаяние“. С други думи героите се намират в паралелни светове и просто са поставени в различни условия.

Като цяло книгата не се оказва толкова интересна, колкото звучи като идея. Много от читателите я намират за разочарование и днес се води една от по-слабите творби на Ствън Кинг.

Въпреки че негативни коментари за тези книги не липсват, то по-скоро причината за това е високата летва, която Краля поставя през кариерата си. Всъщност много други писатели биха се гордели, ако успеят да напишат такива истории.

Като че ли най-зле приеманата книга на Стивън Кинг и до ден днешен обаче си остава „Томичукалата“.

Романът е писан докато Стивън Кинг се бори със своите зависимости и това определено си личи. Историята е малко объркана и доста от нещата изглеждат странни (не в хубавия смисъл).

По-късно Краля казва за „Томичукалата“, че всъщност е „отвратителна“.

„Книгата е около 700 страници, а аз си мисля, че всъщност в нея има доста добра история, която обаче е за около 350 страници“ – заявява Кинг за „Ролинг Стоунс“ години по-късно.  

В повечето класации с книгите на Краля „Томичукалата“ неизбежно стои или в дъното или съвсем близко до него.