fbpx

Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото

Спайдърмен има запазено място в сърцата на всички, чието детство премина през 90-те. Просто тогава анимациите бяха кът и до един се залепвахме пред телевизорите, щом Човека паяк се появеше на екран събота и неделя (да, още помня дните, а съм почти сигурен, че и часа на излъчване мога да оцеля!). Така че ми е много трудно да се абстрахирам от емоциите си и да напиша обективно ревю, но ще се опитам да го направя в името на този пост.

„Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото“ е част от поредицата за героя, която започна през 2018-та и е доста класически издържана. Последните години Спайдърмен претърпя много изменения в образа си и не всички те бяха успешни. Така че до някаква степен завръщането към корените на персонажа си е облекчение. Питър Паркър отново е с финансови затруднения, чуди се къде да си намери работа, как да се справи с личния си живот и се мъчи някак да постигне баланс между обикновения човек и супер-героя.

Първата част на комикса е посветена почти изцяло на личните проблеми на Питър. След като от университета го обвиняват, че е плагиатствал дипломната си работа, то вестник Дейли Бюгъл незабавно го уволнява. Освен това новият съквартирант на Спайди е не кой да е, а суперзлодеят Бумеранг. И ако това не стига, то Отмъстителите започват да гледат на него с неособено добро око … Какво по-добро решение от това, Човека паяк и Питър да се превърнат в две отделни личности? И точно така и става благодарение на супер-джаджата, по която работи доктор Конърс. Но, както се досещате, скоро нещата се объркват – оказва се, че съвестта е останала у обикновения Питър, лишен от всякакви сили, а на новия (самостоятелен) Спайдърмен хич не му пука какво се случва.

Безспорно най-силната част на комикса е свежият хумор. „Назад към началото“ не се взима на сериозно и това си личи от първата страница. Всичко е посветено само и единствено на забавлението. За разлика от предишни истории, в които тонът беше сериозен и мрачен, тук отново виждаме обичайната неглижирана обстановка, в която сме свикнали да наблюдаваме този супергерой.

Така де, чудо голямо, че се приближават извънземни, които искат да ни изядат, важното е купон да става.

В това отношение много помага и артът, благодарение на който е изградена историята. Красиви, но някак обрани откъм емоции, рисунките изпълват страниците със светли и топли цветове, типични за Марвел. Цялото усещане е, че сме отворили една графична новела за забавление и нищо друго. За мен това е плюс и мисля, че нещата са се получили прекрасно.

Един от малкото негативи е, че историята не е подредена в добре стегната структура, а малко хаотично бяга по страниците. Сякаш ни прехвърлят от конфликт на конфликт, без особена връзка помежду им, което оставя едно усещане за разпиляност. Лично аз съм фен на класическата драматургия, където героят от самото начало преследва една цел и антагонистът е ярко изразен. Тук по-скоро бяхме свидетели на много малки случки, които изглеждаха твърде маловажни сами по себе си.

Тъй като това е само първата арка от тази поредица за Спайдърмен, надявам се по-нататък във времето „Артлайн“ да издадат и следващите части. Със сигурност нещата тепърва набират скорост и стават по-интересни, а и много от конфликтите, които бяха загатнати тук, ще бъдат доразвити. Стискам палци за това.

В заключение мога да кажа само, че „Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото“ е много добър избор за малки и големи. Гарантирано забавление и нищо натоварващо.