fbpx

„Нестинарски танц“ – една история, разказана от 12 различни автори

Нестинарски танц“ е особено интересен проект, в който 12 български автори разказват една фантастична история. С Таня Мир си говорим за книгата и как се стигна до нейното издаване.

Кажи ни с няколко думи за какво се разказва в „Нестинарски танц“, с каква история ще се срещнат читателите?

„Нестинарски танц“ е фентъзи роман, който ще пренесе читателите ни в навечерието на едно събитие, за което в българската литература е писано съвсем малко – въстанието на братята боляри Асен и Петър.

Историята започва в една юнска вечер край Странджа, където всяка година, по традиция, се изпълняват нестинарски танци.

По време на първия си нестинарски танц главната ни героиня, Елена, затваря очи и се понася в ритъма на музиката. В следващия момент осъзнава, че се е пренесла няколко века назад във времето. На нейно място в наши дни пред изумените зрители стои Яна – девойка от XII век.

Съвсем скоро Яна се изправя пред предизвикателството да се справи в съвременния свят и да намери начин всяко от момичетата да се върне в своята епоха.

В това време Елена се озовава в разгара на въстанието на Асен и Петър. Преследвана от елитен отряд ромейски наемници, тя е принудена да оцелява в суровите времена на българското Средновековие.

Съвсем неочаквано двете нестинарки се оказват във вихъра на приключение, изпълнено с много обрати, а съдбата им е отредила ключова роля в борбата за възстановяване на Второто българско царство.

Знам, че „Нестинарски танц“ всъщност е много особен проект, в който участвате цели дванадесет автори – как се случи това и как успя да се оформи една цялостна история?

„Нестинарски танц“ е колективен роман, една цялостна история, която обаче е разказана от 12 различни автори. Всеки един от тях разказва по една глава от сюжета.

Идеята за романа се роди преди около година и половина, когато Емил Янев, водещ на предаването „Риалити роман“ по БНР – Програма „Христо Ботев“, ме покани да организираме радио роман на фентъзи тематика. Искаше ми се сюжетът и структурата да бъдат изградени като едно модерно фентъзи, но в същото време да бъдат свързани с българската история – така се оформи основната идея, с която започнах разказа в ефира на радиото.

Съгласно регламента на предаването всеки автор трябваше да съчини и разкаже по една глава от  историята. Никой не знаеше как следващият подред разказвач ще продължи своята част от романа. По този начин, без предварителен план как ще се развие сюжетната линия, всички заедно оформихме сюжета на „Нестинарски танц“.

Признавам, че когато разказах първата глава от риалити романа, изобщо не подозирах, че „Нестинарски танц“ ще се превърне в един от най-успешните и най-дълго задържали се радио романи в ефира на БНР – Програма „Христо Ботев“.

Каква е аудиторията, към която е насочена книгата, на кои читатели би допаднала?

До голяма степен се е наложило схващането, че фентъзито е жанрът на по-младото поколение. Освен това по-голямата част от разказвачите на „Нестинарски танц“ са млади български автори, така че вероятно младите читатели ще открият едно модерно фентъзи с привкус на средновековни битки, магия и приключения.

Аз лично обаче смятам, че романът ще допадне на читатели от всички възрасти, защото сюжетът е доста богат на различни образи, динамика и обрати.

Написването на подобен колективен роман беше експеримент и предизвикателство, което обаче даде много добри резултати, защото всеки един от 12-те разказвачи обогати историята със своя собствен стил и задълбочи развитието на сюжетната линия.

Разбира се, тук трябва изцяло да благодаря на авторите, които приеха поканата ми да се включат в създаването на романа и дадоха най-доброто от себе си – Александър Макелов, Богомил Добрев, Десислава Дюлгерян, Дилян Георгиев, Кръстю Мушкаров, Любомир Кючуков, Пламена Петрова, Светлин Къров, Снежана Ташева, Спасимир Тренчев и Цветелина Александрова.

Бих искала от името на целия екип да благодаря и на художничката Мира Дойчинова, която нарисува картината, която виждате на корицата, и отлично пресъздаде атмосферата на романа.

Има ли пазар у нас за родното фентъзи и как го приемат читателите?

Определено смятам, че българското фентъзи не просто има бъдеще, но и тепърва ще се развива, защото специално историческото фентъзи е сравнително нов жанр у нас. В същото време историята ни е изключително богата като източник на вдъхновение. Впечатленията, които натрупах от срещите ми с читатели, са, че те вече имат все по-голям интерес към съвременна българска литература. Показателен пример са редица успешни български автори, някои от които са сред разказвачите в „Нестинарски танц“. Освен това фентъзито е един своеобразен универсален език, на който можеш да напишеш динамична, увлекателна история в духа на модерните фентъзи епоси, които в момента търсят читателите. Всъщност добрият фентъзи сюжет може да привлече фенове от всички точки на света, така че защо не един ден най-после български автор да добие популярност навън именно с такава история?