fbpx

Петте най-добри разказа на Х. Ф. Лъвкрафт

Да се изберат само пет разказа на Лъвкрафт и да се обявят за „най-добри“ си е на практика престъпление, което ще извърша само и единствено в името на настоящия материал. Дано да е за добро и да запаля още някого по творчеството на този гений, чиито творби и до днес си остават ненадминати в литературата.

Преди да нахвърлям краткия списък от подбрани произведения, редно е да спомена как е съставен и кои творби останаха за голяма моя жалост извън него. Истината е, че не всички мои любими произведения са тук и тази класация се базира на относително обективни фактори, а не на лична пристрастност. Просто някои от разказите на Лъвкрафт са се отличили повече от останалите с напредничавите си идеи и са се превърнали в емблема за неговия „космически ужас“. Опитал съм се да подбера именно тях.

Въпреки това има много други негови произведения, които си струват всеки ред. Сред личните ми фаворити е „Съновидения във вещерския дом“, на който мнозина не отдават заслуженото. За мен това е истински шедьовър в областта на хоръра и един от най-увлекателните разкази, които съм чел. Редно е също да споменем и произведения като:

  • Плъхове в стените
  • Планините на безумието
  • Кошмарът в Дънуйч
  • Възкресителят
  • Нещото на прага

Всички те абсолютно заслужават да са във всяка една класация и няма да сбъркате, ако ги прочетете. Но все пак да преминем към нашия топ пет на Лъвкрафт:

5. Цветът на космоса

Влюбих се в този разказ в момента, в който го прочетох. „Цветът на космоса“ до голяма степен разкрива една от най-силните черти в творчеството на ХФЛ, а именно умението му да направи дадено място ЗЛОВЕЩО.

В градината на най-обикновено семейство пада метеорит и съвсем скоро неговата непозната енергия разяжда всичко наоколо по неописуем начин. Сякаш злото се пропива в почвата и цялата местност започва да изглежда ужасяваща и нереална. Хората се побъркват, растенията и животните изродяват,  а нещата, които се случват наоколо, просто нямат обяснение…

Този разказ е вдъхновил Стивън Кинг да напише Томичукалата, а наскоро по него имаше и филм с Никълъс Кейдж.

4. Сянка отвъд времето

Истината е, че това далеч не ми е най-любимият разказ, но той е толкова отвъд своето време като идеи, че просто няма как да не го видите във всяка класация за този автор.

Съзнанието на главния герой бива отмъкнато от извънземна цивилизация и тялото му е използвано за изследване на нашия свят. След пет години той бива върнат обратно и смята, че всичко е някаква странна „амнезия“ или някое подобно състояние. Скоро обаче се натъква на доказателства за отвличането му, които са отвъд човешките разбирания.

Лъвкрафт разкъсва времето и пространството по начин, който е бил далеч пред всичко останало, което се е писало по негово време. В разказ като този личи много ярко неговият гений – той вижда свят, който е необясним за съвременниците му.

3. Шепнещият в тъмнината

Още една творба, в която космическият ужас успява да се разстели над обичайните по онова време приказки за таласъми и чудовища и да ги накара да звучат простовати и наивни.

Историята се разказва от учен, който тръгва по следата на мистериозна раса същества, изглежда извънземни, живеещи отдавна сред хората и очевидно част от митовете им. Скоро героят ни се сблъсква с цивилизация, която е далеч по-напреднала от нашата.

Обожавам този разказ и го препоръчвам на всеки, който обича научната фантастика, както и добрите истории за извънземни.

2. Сянка над Инсмут

Вече споменах за умението на Лъвкрафт да направи едно място зловещо. Е, тук успява да го стори с цял град!

Един младеж се озовава в Инсмут и много скоро разбира, че това място е същински сбъркано. С риск за живота си той разкрива мистерията стъпка по стъпка, докато най-накрая стига до нещо, което собственият му здрав разум не може да приеме.

Не искам да ви спойлвам разказа, така че ще спра дотук. Само ще ви кажа, че „Сянка над Инсмут“ е образец за това как трябва да се пише мистерия.

1. Зовът на Ктхулу

Добре де, би било кощунство да не сложим този разказ на първо място, нали!? Всички, които започват с Лъвкрафт, обикновено първо четат „Зовът на Ктхулу“ и за това има добра причина. Творбата е емблема за цялото му творчество и същевременно една от най-харесваните и значими за своето време.

Ктхулу е звяр от древността, който спи своя сън в океана и оттам измъчва изтерзаните съзнания на лудите и на артистите. От незапомнени времена култът към него се предава през поколения на тайни общества и общности. А островът, където заблудили се моряци намират чудовището, е място, за което геометрията няма сили.

Знам, че ако сте фен на Лъвкрафт, няма как да не сте чели „Зовът на Ктхулу“. А ако тепърва ще започвате с автора, сигурно ще го направите точно с този разказ. Няма да сбъркате! А хареса ли ви прочетеното, смело може да тръгнете стъпка по стъпка нагоре по списъка, защото и останалото ще ви допадне не по-малко. Лъвкрафт е феномен и популярността му у нас за щастие расте от ден на ден.

Преди няколко години написах този материал за него в сайта newme

Тук може да видите материал за чудовището „Ктхулу“ и да разберете защо вече съществува

Тази група във Фейсбук е посветена на автора и в нея се споделят различни материали