fbpx

Петьо Русинов: “Сказанията на Стрикса” е място за среща между читателите и българските автори

Сказанията на Стрикса“ е периодично издание, в което може да намерите разкази на български автори, изявяващи се в остросюжетната литература. Днес ви срещаме с човека зад този проект – издателя Петьо Русинов.

Разкажете за „Сказанията на Стрикса“ като проект – какво представлява това периодично издание и каква е неговата цел?

Първо, искам да благодаря от името на целия екип на Издателство ИвиПет за възможността, предоставена ни от Антон Меляков и hippogriff.eu, да представим и разкажем за поредицата „Сказанията на Стрикса“.
Обмисляхме издаването на подобен сборник от години, като идеята ни е българските автори да имат периодично място, където да могат да представят творбите си, а читателите да се запознават с новите тенденции и творчество на родните жанрови творци. Преминахме през един доста дълъг процес на изчистване на идеите, визуализацията и издаването на сборника, но дори и след издаването на първи брой от поредицата, не спряхме да го променяме и развиваме.
Стартирахме изданието като тримесечник, в който включвахме по 5 разказа. С всеки следващ брой търсехме и се учехме от желанията и мненията на читателите, всеки път добавяхме по нещо ново. Сменяхме кориците, експериментирахме с различно съдържание – включихме комикс в Том 3, увеличихме постепенно участниците в отделните броеве – в Том 4 те вече бяха седем.


И така „Сказанията на Стрикса“ се превърна не просто в поредния сборник с разкази, а в място за среща между търсещите и интересуващи се от жанра читатели и българските автори. В почти всички издания до момента, наред с утвърдените имена, сред страниците на „Стрикса“ намираха място и абсолютни дебютанти, представящи своите истории.
Неслучаен е фактът, че сборниците не са с тематично подбрани разкази, а напротив – включваме разкази от различни жанрово и тематично естество. От фентъзи, през научна фантастика до тежък хорър, авторите и читателите намираха своето място и развихряха фантазиите си.

С течение на времето, според търсенето, подбора и редица други фактори, се стигна до естествената промяна във формата на сборника, като в последните две години „Сказанията на Стрикса“ започна да излиза веднъж годишно, като във всеки брой бяха включвани над 10 творби. Иначе казано, всеки следващ том тежеше все повече на мястото си, в пряк и в преносен смисъл на израза. 😊 Интересен е и фактът, че в тези два броя беше включен като гост и небезизвестният английски хорър автор Греъм Мастертън, чиито разкази се харесаха и на българските читатели.

Искам да изкажа благодарности и на Иво Бански, който сътвори кориците на първите три броя, а след него на кориците се появиха и впечатляващите визии на Петър Станимиров.


Том 6 е последният брой – какви разкази ще намерят там читателите и на каква аудитория би допаднал?

В средата на настоящата година, въпреки трудните времена и новата реалност, в която ни се налага да живеем, успяхме да реализираме новия, шести брой на сборника. Интересът от страна на авторите беше изключително голям и ние сме много щастливи, че успяхме да подберем 13, наистина качествени, български разказа. И в този брой място намериха съвсем нови имена в жанра, но освен че не отстъпват по нищо на именитите си колеги, някои от тях дадоха силна заявка за последващи стъпки и развитие на идеите им.

Няколко месеца след това, четейки мненията на читателите в Goodreads и Facebook групите, можем да споделим, че шести брой вече е фаворит сред всички успели да се запознаят със съдържанието му.  Когато 14 автори споделят своите възгледи и идеи, нормално е всеки да намери своето късче разказ, което ще го задоволи напълно.
И ако трябва да резюмирам част от мненията, то те варират от „еха, всичко ми хареса…“ до „харесах 3-4 разказа, но не защото другите са лошо написани, а просто защото не са моята тематика…“ . А това ни прави много щастливи и ни кара да продължим напред.
Разбира се, с екипът на издателството всеки път тръгваме към предстоящия нов брой с притеснение, с трепет и с мисълта, че няма как новият брой да по-добър от предходния. Е, всеки път и авторите, и мнението на читателите ни доказват, че може.

Какво е бъдещето на поредицата и как хората могат да кандидатстват, за да бъдат включени в „Сказанията на Стрикса“?

Всеобщо е мнението, че „Сказанията на Стрикса“ върви по правилния път, така че следващата година отново ще имаме възможността да се насладим на нови истории в седми брой.

Колкото до участието в сборника, всеки желаещ може да изпрати свой ръкопис на имейла на издателството office@smartreading.bg, както и на фейсбук страницата на издателството https://www.facebook.com/izdatelstvoIviPet
Разбира се, няма да успеем да включим всички изпратени предложения, но ще се постараем да направим един сериозен подбор, с който да покрием максимално търсенето и интересите на читателите.

Какво е отношението към родните ни автори, доколко е склонен българският читател да даде шанс на по-непопулярно име?

Все още, не само в литературата, но и във всяка друга сфера, в обществото ни битува мнението, че щом е българско нещо, значи не става. Малцина са читателите, които с интерес посягат към напълно непознат автор с българско име.
На всички са известни примери от близкото минало, как автор с англоезичен псевдоним продава хиляди бройки, в същото време, книгите с  реалното му име залежават и събират прах по най-високите и закътани рафтове на книжарниците.

Една от идеите ни, когато създадохме Издателство ИвиПет беше точно да се преборим с тази стена и предубеждението към родните творци. Истината е, че българският автор е добър и не отстъпва по нищо на чуждестранните.

Доколко е лесно да бъде издаден един автор в България, който още не е утвърдено име на пазара – с какви трудности се сблъскват той и издателят му? Доколко това е рисково начинание?

Като изключим няколкото имена, лансирани от големите издателства, масово авторите ни са сложени в едно незавидно място в дъното на издателския процес. Слабото търсене, нежеланието на масата читатели да дадат шанс на прохождащите и малко известните творци, водят до издаването на много малки тиражи. Това от своя страна води до по-висока цена на крайния продукт, което също води до отдръпване на потребителите от неизвестното. Не на последно място трябва да включим високите цени на куриерските доставки и изключително големия процент търговска отстъпка на веригите книжарници, които поставят самоиздаващите се автори и малките издателства в срамната позиция да разнасят сакове с книги,  да ги продават основно по базари, улици и фестивали, предлагането им в интернет групи и форуми или  да ги подаряват, само и само да достигнат до повече хора. Вие като читател, ако видите подобно предлагане на книга, бихте ли си я купили? Освен ако вече не ви е препоръчана. В същото време подобни книги заслужават много повече вниманието отколкото някои блудкави преводни произведения, чието единствено достойнство е, че притежават изключително висок рекламен бюджет и са издадени от издателство с популярно име.