fbpx

Пет причини да прочетете „Бандит“

Около комикса „Бандит“ може и да не се вдига много шум, но ехото, което кънти у читателя, не заглъхва дълго след последната страница. Графичната новела на Анани Борисов е една от най-суровите, неподправени и  емоционални истории, които ще прочетете за българския преход. Причините да се сдобиете с тези книжки са много, но ние ще ви дадем петте, които ни се сториха най-важни.

Духът на 90-те …

Историята пази фактите, но за да разберете духа на една епоха, ще трябва да се обърнете към литературата…

Така „Бандит“ може и да е измислица, но е болезнено истинска измислица. Отвратителното, гадно и сиво безвремие на 90-те е уловено в красивите, топли и цветни рисунки на Анани Борисов, без да се разлее и капка. Това бяха годините, в които понятията „добро“ и „лошо“ бяха тотално изпразнени от смисъл и от съдържание. Вместо тях се появи идеята за „силни“ и „слаби“ – на първите всичко беше позволено, на вторите – нищо. Поради това едно цяло поколение израсна с ценностна система, облягаща се на първичното право на по-силния. Лесно ще го познаете и днес…

Героите в тази графична новела са точно от това поколение – това не са децата на Прехода, това са неговите юноши. Онези, които нямаха избор, нямаха бъдеще, нямаха и шанс. На тях им беше предоставена една бухалка и единственото, което можеха да изберат, е от коя страна да й застанат. Героите на „Бандит“, от първия до последния кадър, имат една цел – и тя е да оцелеят във времената, в които нищо не беше нормално. И колкото и да са плод на въображението, съм сигурен, че всеки, който е живял през 90-те, ще ги познае.

Бандит

Протагонистът в тази история няма име, само прякор – „Бандит“. През онези години Иван Иванов не значеше нищо, важното беше кой е Компира, Репата, Рекета … Затова и този герой е такъв – безименен. По-важното в случая е, че той изключително пълнокръвен персонаж и с емоции далеч отвъд първичните. Бандита не е просто момче, нуждите му не са елементарни. При него потребността не е сведена до имането на пари, коли и жени, както беше популярният лаф тогава. Напротив, той е интелигентното хлапе, което се е случило в грешното време, на грешното място. Налага му се да живее в началото на 90-те, в малкото селце. Там където за книги няма място, там където всичко е „далавера“, „пара“, „схема“ … И точно Бандита е човекът, който е събрал достатъчно ярост в себе си, за да поеме юздите на своето време. Да започне да рекетира, да краде, да убива  – каквото е нужно, стига да успее да изплува над мизерията, в която е принуден да живее.

Русолявият младеж, който гледа с убийствена злоба от картинките, е големият коз на графичната новела. Точно неговата страст и мъка задвижват цялото действие и го правят да изглежда толкова истинско и емоционално.

Страхотният диалог

Диалозите в българските произведения често са особен проблем. Просто езикът ни е такъв, че трудно можеш да го пригодиш към  страниците. Героите във филмите и книгите понякога звучат ужасно изкуствено и честно казано, това е проблем, с който публиката лека-полека се научихме да живеем. Тук обаче ситуацията не е такава. В „Бандит“ е постигнат балансът, така че репликите хем са „истински“, хем са достатъчно правилно конструирани, че да носят и съответния смисъл. Резултатът е, че героите стават наистина реалистични и почти можеш да ги чуеш в главата си.

Екшън!

Подходът към действието в „Бандит“ е  силно кинематографичен и това придава особена динамика на цялата история. В комиксите често се подхожда по различен начин – много художници обичат да разкрият просто детайл, някоя запомняща се картина от цялото действие и с това да покажат случилото се. Не, че това е лош вариант, но в „Бандит“ е точно обратното – понякога дори на малките сегменти са отделени множество „кадри“, за да можем да си дадем ясна представа за времето и да усетим акцента върху дадено събитие. В това отношение и битките са забележителни, развити с множество подробности и проследени в детайлност.

Красотата на детайлите

Няма значение колко е голяма една история, мъничките неща винаги са тези, които й придават плътност и реализъм. В „Бандит“ ще видите кранчетата на селските чешми, ще видите смешните татуировки и глупавите прически, ще видите плакатите с голите жени и старата емблема на Лада … Всичките тия малки неща, колкото и да са незначителни сами по себе си, като се съберат, ще ви накарат да се потопите в атмосферата. Ще почувствате пространството истинско и „триизмерно“. Ще се сетите за нещата отпреди трийсет години. Защото точно детайлът е това, което определя мащаба. И тук детайлите са пипнати страхотно!

„Бандит“ може би е не най-нашумелият комикс, рекламната му кампания няма да ви залее и няма да го видите в големите книжарници и онлайн магазините. Обаче ПР-ът не е атестат за качество. Това е уникална графична новела и вярваме, че е особено важна за България, заради времето, което е успяла да улови и да запамети в себе си. Напомня на балкански вариант на Southern Bastards и е точно толкова сурова и брутална, колкото именития американски комикс. Препоръчваме ви я с две ръце и вярваме, че хората, които я прочетат, ще намерят в нея емоцията, която едно такова произведение трябва да носи на читателите си.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: С Анани Борисов си говорим за … „Бандит“