fbpx

Росица Ташева: „Тайните убежища“ е забележителна комбинация между трилър и психоанализа

Френският трилър „Тайните убежища“ (издателство „Enthusiast”) отскоро е достъпен и на български език. За нашумелия роман на Жером Лубри си говорим с преводача Росица Ташева

Разкажете ни на каква история ще попаднат читателите на „Тайните убежища“, за какво се разказва в романа?

Историята започва с лекция на преподавател по психология, който представя на студентите си един случай, наречен „Убежището Сандрин“. Сандрин е журналистка, изпратена да интервюира един фермер – върху кравите му са изрисувани пречупени кръстове. Като се връща в Париж, разбира, че баба ѝ, която живее на някакъв отдалечен остров, е починала и Сандрин трябва да отиде да ѝ прибере вещите. На острова живеят само няколко души, атмосферата е странна, разказват се истории за издавени деца, бродят някакви котки и Горският цар на Гьоте, който плаши жителите. Сандрин взема вещите на баба си и си тръгва от острова ужасена. Няколко дни след това я намират окървавена да броди по брега. Това е първата част. Във втората част следователят Дамиен, чиято дъщеря Мелани е изчезнала преди години, провежда следствие, но не намира никъде из Франция следи от Сандрин, нито от хората, за които тя разказва. Няма и такъв остров. Появява се и психиатърката Вероник, която разговаря с нея, и Сандрин разказва съвсем друга и много зловеща история, свързана с гореспоменатия фермер. Втората част е нещо като психоаналитична сесия. Става ясно, че за да понесе целия кошмар, който изживява, Сандрин се е укрила в „тайно убежище“ – историята от първата част на книгата. А както разбираме в третата част, зловещата ѝ история също е нечие психологическо убежище. Накрая преподавателят разкрива на студентите чии са всички тези тайни убежища, като така за трети  път имаме изумителен обрат.

Жером Лубри е все още непознато име на българските читатели, какъв е неговият стил, с какво се отличава?

Романът не е просто психологически трилър, той е забележителна комбинация между трилър и психоанализа. И това е първата характеристика на стила на Лубри – умението да преплита толкова различни сфери, в случая криминалния елемент и науката, постигайки неотслабващо нарастване на читателския интерес. Човек наистина не може да се откъсне от книгата, както впрочем свидетелстват и отзивите на всички интернавти. Единодушието е впечатляващо. Втората черта на стила на Лубри, или по-скоро на самия писател, е способността му да усложнява действието, да разказва наистина завързани истории, но като дава достатъчни индикации, той ги нарича „указатели“, за да накара читателя да се опитва да отгатне какво точно се е случило и какво ще се случи, разбира се, напълно безуспешно. И накрая ще спомена, че лайтмотивът на романа, баладата на Гьоте „Горски цар“, въвежда и един втори, морален план, за който авторът дава няколко кратки тълкувания в самия край на книгата.

Как се приема „Тайните убежища“ у нас – какви са първите кoментари и реакции на читателите?

Как се приема – лесният отговор е добре или с голям интерес. Но е минал няма и месец от излизането на романа, месец, през който моловете бяха затворени, и е още рано за някаква равносметка. Във всеки случай, коментарите в сайтове и блогове са много благоприятни, читателите намират книгата за крайно увлекателна и главно – с оригинален и изненадващ замисъл, нещо, което не се случва всеки ден в този жанр. Оттук нататък можем да очакваме само засилване на интереса.

Издателство „Ентусиаст“ заложи на Никола Бьогле (Пациент 488, Заговорът), сега и на Лубри – може ли да се каже, че френският трилър започва да се настанява на българския пазар и да си печели фенове?

Силно се надявам, че може. Мисля, че господството на американския трилър няма да е вечно и романи като „Тайните убежища“ могат да наложат френския и изобщо европейския трилър. В момента превеждам един друг френски трилър, „Аномалията“ от Ерве Льо Телие, който получи наградата „Гонкур“ за 2020 г. Уникално четиво, съчетаващо фантастични, психологически и реалистични елементи, което при това, както и „Убежищата“, е нещо много повече от трилър. Издава го ИК „Колибри“, ще излезе към юни-юли и съм сигурна в успеха му.

„Тайните убежища“ е големият хит на Жером Лубри, но той има и други успешни книги, може ли да очакваме, че още негови произведения (предишни или бъдещи) ще се появят на пазара у нас?

Жером Лубри е млад писател, няма и 45 години, но не напразно се смята за най-обещаващият автор на трилъри във Франция. „Тайните убежища“ е третият му роман и има две награди: Наградата Коняк за най-добър франкофонски роман, 2019, и белгийската Голяма награда на Черния ирис, 2020. През септември 2020 излезе четвъртият му роман, „Слънце и кръв“, който пренася читателя на остров Хаити и в който, както показва заглавието, любителите на жанра ще могат да се насладят на екзотичната хаитянска обстановка и да проследят как инспектор Симон Белаж разкрива едно двойно убийство, „точно като онова от миналата седмица“. А дали да очакваме да се появят на нашия пазар други произведения на Жером Лубри, това зависи, разбира се, от издателствата. Би трябвало да се появят. Такъв писател не бива да се изпуска.