fbpx

Руският съсед – болезнен смях

В селото на Михаил  Вешим – Ново Плодородно – може да срещнеш най-обикновени люде, каквито има навсякъде по селата. От попа до кръчмаря са все познати образи, все на някого ти напомнят. В началото са ти смешни – философстват като вазовите „чичовци“, пият от сутринта, залагат на мачове… Обаче после вече не са ти толкова смешни, защото и случките покрай тях си ги виждал по един или друг начин.

Та в това най-обикновено (и несъществуващо) село отнякъде пристига един руски богаташ, който почва да плете схеми и интриги за крадене на пари. Селяните от Ново Плодородно (искат, не искат) също участват – къде по своя воля, къде с малко кютек. А накрая все пак всичко завършва щастливо, защото сме се събрали да се посмеем, а не да плачем, нали? Само една горчивина остава, щото всичко друго сме го виждали, освен „happy end“-а.

Почти случайно изслушах (това ми е първата аудиокнига в живота) „Руският съсед“ и добре, че така се случи, защото много бързо станах фен на Вешим. Досега нищо негово не бях чел, което си отчитам като грешка. Той пише лековато и с прекрасен нашенски хумор. Но не от тоя, просташкия и плоския, който напоследък взе да се налага, а с един такъв тънък и неосъдителен, та да ти е приятно да го четеш.

Историята е много хубава и не само свърши по холивудски, но има и стегнатата структура на холивудските филми. И любовна история не липсва, и големият лош, и „миньоните“ – смешни и почти симпатични, и храбрият, леко наивен идеалист, и политическите далавери … абе, за мъничка книжка като тази, някак си всичко е успяло да се натъпче в нея.

Със сигурност най-любими са ми персонажите от местната кръчма, а над всички изпъква глупавичкият тарикат – Чвори. Готов на всичко за някой лев, все се чуди как да е в голямата игра, а, ако някоя мутра (камо ли пък чужденец) му подхвърли залък, става верен до гроб. Не може да не познавате такъв човек, не и в нашата страна. За по-колоритен симпатяга от този не съм чел отдавна.

Под лекия хумор и приятната история обаче прозира болезнената истина за народопсихологията ни. На пръв поглед селяните от Ново Плодородно са простовати и симпатични хора, но всъщност са си мижитурки, които само се чудят как да взимат пари, без да работят. Готови са да се поклонят на всичко чуждо, стига да има мъничко аванта и за тях, и най-обичат да не си мърдат и пръста. А който не е съгласен със статуквото – няма проблем да бъде прогонен или набит, така му се пада. Ей това трудно се преглъща, защото си е самата истина. Но е важно да се уточни, че книгата не е тежка, нито пък се изпада в нравоучения.

Бих казал, че „Руският съсед“ е всичко, което трябва да бъде един хумористичен роман. Смях не липсва, но водещото е историята. А шегите може да са безкомпромисни, но не са просташки и цинични. Силата им е в това, че напипват точните теми и разкриват родните недостатъци, а не ви заливат с куп мръсни думи, за да минат за смешни.

„Руският съсед“ е прекрасно четиво за всички и мисля съвсем скоро да се насоча и към „Английският“ такъв.