fbpx

Сибин Майналовски: „Сърца за изгаряне“ е написана брилянтно!

Джонатан Баркър набързо придоби популярност у нас след успеха на трилогията „Убиецът „Четирите маймуни“. Днес на пазара се появи новата му книга – „Сърца за изгаряне“ – и по този повод се свързах с човека, който я преведе на български език  – Сибин Майналовски.

Сибин е добре познато име на феновете на хоръра и фентъзито у нас. Част е от писателския клуб „Лазарус“ и неговите разкази радват читателите както в самостоятелни сборници, така и в различни колективи. Той е човекът, който стои и зад превода на „Шестото покварено дете“.

„Сърца за изгаряне“ е новата книга на Джонатан Баркър, която излиза у нас, разкажи ни малко повече за нея. Подобна ли е на трилогията за „У4М“ или този път е в друг жанр?

За мен беше крайно неочакван фактът, че „Сърца за изгаряне“ няма абсолютно нищо общо с трилогията за У4М. Честно казано, когато един писател изкара размазващ хит от подобна величина, напълно логично е да „оседлае вълнàта“ и да започне да бълва на конвейер неща от този род, тъкмо хората са го запомнили и са започнали да го отъждествяват с този жанр. И точно за мен в това се крие майсторството на Джонатан Баркър – че е опитал да наруши зоната си на комфорт, да излезе от коловоза (доста благодатен, между другото…) за трилъри за серийни убийци и да хвърли ръкавицата не на кой да е, а на самия Стивън Кинг. Да, подписвам се под думите си с две ръце – „Сърца за изгаряне“ е „Подпалвачката“ на стероиди! Огромна като обем, колосална като въздействие и същевременно толкова човечна, че човек не може да я остави за утре или вдругиден – чете (в моя случай – превежда…) без отдих, без пауза за цигара или за преглед на новините във Фейсбук, на един дъх, ден и нощ, делнични и почивни дни започват да се сливат в едно, докато най-накрая не прелисти и последната страница… и не започне да се ругае защо не си е разтегнал удоволствието за по-продължително време 🙂

Как очакваш да се представи „Сърца за изгаряне“ в България? Имаме ли пазар за подобни книги и защо биха я харесали хората?

Пазар определено има. На хората – лично според моите наблюдения – им писна от псевдонаучните, псевдофилософски, псевдоисторически и псевдореалистични книги, които се бълват в момента, и лека-полека се насочват към трилъри, хорър, криминале… въпреки че и там има доста шлака, благодарение на недъгавите „(без)отговорни редактори“, които подбират книжки за издаване въз основа на собственото си невежество и след това се чудят защо не вървят. „Плеяда“ обаче (все пак да не забравяме, че те са хората, на които дължим българските издания на Стивън Кинг!) не са сред тях и много внимателно подбират какво, кога и (не на последно място) как да издадат.

Що се отнася до въпроса защо хората биха харесали „Сърца за изгаряне“… мисля, че вече отговорих, че и доста многословно при това 🙂 Защото е написана брилянтно, защото до последната страница не ти е ясно какво точно се случва и как ще приключи всичко, защото героите са толкова живо описани, че човек още от първите страници започва да се отъждествява с тях, да им съчувства, да ги обича и мрази… С две думи – книга без аналог в последно време!

Джонатан Баркър е сравнително млад писател, но нашумя много бързо, на какво го отдаваш?

Колкото и разни хора – както у нас, така и на Запад – да се мъчат да опростачат „клиента“ си, да му наложат насила прехваленото си мнение и да го накарат да купува псевдолитературни бълвочи, слава богу, все още Негово Величество Читателят диктува какво се случва на пазара. А когато една книга (или трилогия, в случая с У4М) е перфектна, това няма как да остане скрито за когото и да било. Между другото, Джей Ди свърши перфектна работа и с „Дракул“, предисторията на класическия хорър „Дракула“, така че, ако някой не я е чел, препоръчвам я горещо 🙂

Как ти се струва, че българите приехме трилогията за „У4М”? Положителни ли бяха мненията за нея  и успешно ли се представи тя на пазара?

Когато преведох третата книга и я рекламирах на приятели, познати и непознати, останах изумен колко хора казаха „О, ама няма нужда да ни обясняваш, вече знаем, чели сме първите две, така че само кажи кога излиза финалът!“ 🙂 Така че, както казах и преди, българинът определено вече развива гурме-вкус, а Джонатан Баркър успя с гръм и трясък да се намърда сред най-вещите „мастършефове“ в жанра 🙂

Може ли да очакваме, че и бъдещите книги на Баркър ще се появяват на български език?

Искрено се надявам! Нямам представа с какво се занимава Баркър в момента, ала тайничко стискам палци един ден да напише продължение на „Сърца за изгаряне“ (както намеква в послеслова самият той), а и, честно казано, „У4М“ също има мегдан за евентуална четвърта, че и пета част… Дай боже наистина да видим и останалите му книги оттук насетне на български! (и, дай боже, аз да ги превеждам, понеже удоволствието пръв в света да четеш подобна вкусотия е неописуемо!) 🙂