fbpx

Скандалът с Джоан Роулинг: Как се приема в България от феновете и ЛГБТИ общността

Скандалите покрай Дж. К. Роулинг и нейните постове в социалните мрежи не стихват от известно време насам. За това как се приемат те от почитателите й в България, си говорим с трима върли фенове на авторката:

Александър Драганов е добре познато име на любителите на фентъзито у нас. Освен писател и преводач, той е и човекът, който стои зад сайта Цитаделата.

Михаил Костов от Daily Potter – клубът на най-верните фенове на Хари Потър.

Ники Сноу – запалена фенка на Хари Потър и част от ЛГБТИ общността в България. Админ на групите „Хари Потър и Орденът на феновете“ и „ЛГБТИ+ мемета“.

За написаното от Джоан Роулинг в Туитър и последствията

Александър Драганов: Джоан Роулинг по принцип е свръхактивна в „Туитър“, за добро или зло. Сегашният скандал започна, след като тя иронизира статия, в която се говори за проблемите на „хората, които менструират“ по време на коронавируса. Според нея за такива хора си има дума – жени. Но транс активистите я атакуваха, тъй като според тях това изключва транс мъжете.

Михаил Костов: След като скандалът избухна, писателката публикува доста дълго есе, в което обясни вижданията си, които най-кратко могат да се обобщят така: Всеки човек заслужава да може да се определя като какъвто желае, да се облича както иска и да обича когото пожелае, стига това да не отнема правата на други хора. В случая правото на жени, претърпели сексуално насилие, да могат да се събличат в помещение, в което няма хора, които им изглеждат като мъже.

Ники Сноу: Честно да ти призная, запозната съм доста повърхностно с цялата драма около Джоан Роулинг в последно време. Постфактум разбрах, че нещата са ескалирали, след като е издала книга, в която сериен убиец – мъж се обличал като жена. Доста хора са я определили (книгата) като трансфобна на фона на убийствата на транс хора по целия свят. (…)

Имам възможността отблизо да следя реакциите на ЛГБТИ хората в България и те са доста полюсни. В социалните мрежи едни я определят като крайна феминистка (използвайки термина “търфка”), други просто подхождат с усмивка и умиление. Не знам защо някой би искал да настройва цяла общност срещу себе си, освен ако не прави политика, но във всички случаи подобни изказвания будят интерес и карат хората да говорят за един иначе наболял проблем – сексуалната дискриминация и трансфобията.

Новата книга на Роулинг

С право ли се чувстват обидени хората на Роулинг

Александър Драганов: Не. Никога Дж.К. Роулинг не е призовавала към насилие срещу тях и не е влизала в античовешката реторика на „алтернативната“ десница (всъщност неофашисти, набрали скорост като реакция срещу политкоректността), която счита тези хора за изроди. Роулинг обаче е против възходът на техните права да идва за сметка на това, което нарича „натални“ жени – тези, които са родени като такива. Като примери тя дава ситуация, в която биологична жена има право на убежище, след като е пострадала от насилие, и в него трябва да има само други биологични жени, а не такива, родени като мъже, поне не и преди да са минали през хирургическа или хормонална процедура. Кратка справка в Интернет ще покаже, че това действително е проблем – в американски затвор беше допусната транс жена в женско отделение и тя изнасили съвсем по мъжки съкилийничката си. (…) . Това са неща, които в момента се замитат под килима, за да не бъде обидено ЛГБТ малцинството, което, както отбеляза и Роулинг, сякаш отдавна се е превърнало в малцинство на трансджендър и джендър флуидни хора, а ЛГБ са минали на втори план.

Михаил Костов: Има две групи, които се обидиха.

Първите са част от транссексуалните, които чувстват, че Роулинг не признава правата им. Тях мога да разбера по-добре, защото реално имат причина да са сърдити. Ако целта ти е да бъдеш признат за 100% жена, но някой ти каже, че няма как да ти го признае, тогава се ядосваш. Голяма част от по-младите транссексуални, които тепърва са минали през прехода, очакват да бъдат атакувани и понякога виждат атака там, където я няма.

Втората група са транс активистите и транс съюзниците. Тях вече не разбирам и истинската война на Роулинг е с тях. Те са част от културата на отхвърляне, която е най-грозното нещо, раждало се през 21-и век. Те искат да са на страната на „добрите“ и да помагат на дискриминираните, но понеже не могат да направят нищо добро за маргинализираните групи, помощта им се свежда до откриване, посочване и вербално линчуване на „лошите“.

Ники Сноу: Това, което обижда основно хората, е отричането на възможността една жена да се роди в мъжко тяло, заклеймявайки транс жените, че са едва ли не мъже, които с лукавост искат да постигнат определена цел.   Аз, като точно такава жена, по никакъв начин не се чувствам засегната от мнението на някого, който няма как да погледне света през моите очи. Едва ли ще започна да обичам по-малко книгите и филмите от поредицата за Хари Потър, но аз съм просто капчица в морето от мнения. Знам, че има хора, които преминават през големи житейски сътресения относно половата си самоидентификация или сексуалност, и подобно изказване на човек, който те са харесвали или дори боготворили в някаква степен, би могло да ги нарани допълнително и да ги затвори в една черупка, в която щастие почти няма. (…)

Просто е. Ако тя се беше родила такава, каквато е – с цялата си същност, усещане и емоции, но между краката ѝ се вееше един пенис, нямаше да прави подобни публикации в социалните мрежи. Когато не разбираш един проблем, а и дори да го разбираш, според мен трябва да подходиш с основното, на което учат всички духовни учения в историята на света – любов.

За свободата да изкажеш мнение

Михаил Костов: За съжаление не, никой вече не е свободен да изказва мнението си. А известните са най-ощетени в това отношение. (…)

Всеки ден виждаме как публични личности споделят мнението си и няколко часа по-късно се отричат от думите си. На този фон Роулинг, която продължава да отстоява мнението си, въпреки атаките, изглежда като истински великан. Тя определено доказа, че е един от най-силните хора на планетата.

Ники Сноу: (…)Нито съм следяла последвалите изявления на авторката в Туитър, нито отдавам някакво особено значение на нещата, които е казала в тази линия. Предполагам, че се е опитала да оправдае себе си, но то в интернет колкото повече се оправдаваш, толкова по-навътре в тинята затъваш. Смятам, че хората се палят излишно. Всеки е свободен да пише каквото иска, а ние сме свободни да му се посмеем.

Александър Драганов: Мисля, че навремето сър Тери Пратчет беше написал как интелигентността на тълпата е равна на тази на най-тъпия й член, разделена върху общия брой на останалите. Става дума за млади хора, които са убедени от радикално леви интелектуалци, че вършат добро и строят един по-справедлив свят, като оказват революционен терор срещу всеки, противопоставил се на идеологията им. (…) По същия начин и новото пуританство, създавано от „борците за социална правда“ в Интернет, е далеч по-стриктно и нетолерантно към чуждото мнение, отколкото предполагаемо потисническата „бяла патриархия“, която сваля от власт.

NB! Това не са пълните отговори на тримата ми гости, а само акцентите от тях. Всичко, което те казаха по темата, може да прочетете от този файл – download.