fbpx

„След последната война“ – нашумялата унгарска книга вече е достъпна и у нас!

Бенедек Тот си спечели популярност със своя дебют „Dead Heat“, но, уви, това заглавие така и не достигна до България. За щастие втората му книга – „След последната война“ – от няколко дни е на пазара у нас. По този случай разговаряме с Мартин Христов от издателство „Ерго“:

За какво се разказва в „СЛЕД ПОСЛЕДНАТА ВОЙНА“ и с какви герои ще се срещнат читателите?

– Историята е простичка, но те кара да поразмислиш върху нея и е написана увлекателно. Държи те в напрежение, не те оставя, докато не свършиш и последната страница. Този ритъм малко се позабавя след средата, но до края се питаш кой е реалният свят и какво всъщност се случва. Едно започващо да възмъжава 13-14-годишно момче изгубва един след друг малкото си братче, семейството си, момичето, в което тайно е влюбено, приятелите си и хората, с които обитава заедно един подземен бункер. Война е, градът тъне в развалини, а наоколо скитат окупаторите руснаци и страшните лъчисти, мутанти от Червената зона. От небето пък се сипят бомбите на американските бомбардировачи, опитващи се да разчистят територията. При един такъв въздушен десант момчето намира и спасява ранен американски войник и двамата се впускат по следите на изчезналия по-малък брат Тео.

Може ли да определим книгата като фантастика или хорър? Ще се хареса ли на любителите на остросюжетната литература?

– Има елементи и от двете. Има изключително силни емоционално и в същото време страховити сцени. Когато започнах превода, бях прочел само една трета и въпреки че намирах на моменти книгата излишно брутална, после осъзнах, че тази градация на ужаса е оправдана от психологическа гледна точка. Спомнете си „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад, или например „Падението на дома Ашър“ на Едгар А. По, там я има същата градация на ужасното, докато не достигнем до кулминацията и финалната развръзка. После следва катарзис и привидно облекчение чрез изкупление на стореното. „След последната война“ определено ще допадне на любителите на динамичните и остросюжетни четива. Но ще породи у тях повече въпроси, отколкото отговори.

В България Бенедек Тот не е познато име, но преди няколко години стана много популярен с дебютната си книга Dead Heat. Какво могат да очакват читателите от този автор – в какъв стил пише, кои са силните му страни?

– Да, „След последната война“ е първата преводна книга от този автор на български. Dead Heat (на унгарски Holtverseny, което е термин от надбягванията с коне и означава състезание или гонка, в която няма излъчен победител, тъй като два коня са финиширали едновременно) излезе на английски и на други европейски езици, преди това обаче реализира десетки хиляди продажби в родината на автора, Унгария. Holtverseny е за безизходицата и дребнотемието на живота в дълбоката провинция, за нарушеното светоусещане на група младежи, за които единственото важно в живота са парите, секса, дрогата и гонките. Тоест тя е далеч като сюжет и техника от „След последната война“, но понеже отразява светогледа на голяма част от младите хора в днешния свят, нашумя и спечели популярност на автора си. Самият Тот е превел от английски мнозина съвременни автори като Кормак Маккарти, Олдъс Хъксли, Хънтър С. Томпсън, Чък Паланюк, Стивън Кинг и др., тоест личи неговият интерес към острите теми и трудните сюжети в литературата. Предполагам, това е дало подтик и за написването на двата му романа, а силно се надявам, че това е само началото на писателското му поприще.

Артистите от Централна Европа имат доста специфично светоусещане, в това отношение каква е разликата между „След последната война“ и бестселърите, с които сме свикнали?

– Да си кажа правичката, и мен винаги са ме влечели страшните истории и тъмните страсти. Ако погледнете списъка на преведените от мен книги, поне половината са на мракобесни или съдържащи мистериозни или криминални елементи теми. Или поне така твърдят читателите. Няма да забравя една достолепна дама, която на книжната ни премиера заяви: „Кога най-после ще преведете и представите някоя по-ведра книга!?…“ Разбира се, казвам това с известна усмивка, нещата може би не са така мрачни и безнадеждни, както се представят.

Светоусещането на Тот е много близо до това на източноевропейските народи, нали сме расли при почти еднакви условия, в калъпа на социалистическата доктрина и после в псевдодемократичните условия. Затова мисля, че книгата ще бъде разбрана и възприета много по-добре именно от нас, източно- и централноевропейците, отколкото от западния читател. Изглежда, интересът към антиутопията като жанр в последните години не стихва. И както и в „1984“, в „След последната война“ на Тот финалът е зашеметяващо отрезвяващ и не оставя сянка от съмнение за това, което ни чака. В което бавно се превръщаме. В което превръщаме и нашата майка Земя, с безстрастна неумолимост. Въпрос на време е в света да се развихри битка за сферите на влияние и кой да контролира все по-оскъдните природни ресурси, което неминуемо ще доведе до дистопичното бъдеще, което ни рисува Бенедек Тот.

Как очаквате да се представи книгата на пазара у нас, дали хората ще проявят интерес към Бенедек Тот?

– Не очаквам голям интерес, и то не защото читателите са предубедени към унгарската литература, а защото системата за книгоразпространение понастоящем за малките и средните издателства е все по-недостъпна и все по-смазваща. Издават се хубави книги, но стигат до малко читатели просто защото хората не научават за тях. Иначе в средата на октомври очакваме авторът да ни гостува на премиера на българското издание в София, а също така ще вземе участие и в Литературния фестивал Русе 2020, който се провежда в Дом Канети.