fbpx

„Сърца за изгаряне“ – още една страхотна книга от Джонатан Баркър!

Веднъж ми беше казано, че ако оставиш маймуна достатъчно дълго пред пишеща машина, все накрая ще се получи роман, който става за четене. По-добър съм от тая маймуна.

Това отговаря Джонатан Баркър на въпроса как се справя с „творческото блокиране“. Тези му думи не само могат да служат като пътеводна светлина за всеки млад автор, но и до голяма степен показват отношението му към книгите. Не е необходима гениална идея, за която никой досега в хилядолетната история на човечеството не се е досещал. Нужно ти е просто да знаеш как се разказва една случка и да я сервираш по точния начин на читателя.

Дали „Сърца за изгаряне“ е нещо нетипично, невиждано, съвършено ново и оригинално? Не, даже не е близо до това. Но Джонатан Баркър е майстор и има рядко срещания талант да те залепи за страниците. От началото до самия край – просто искаш да знаеш какво става нататък, какво се случва и как ще се справят героите. Ще оцелеят ли, ще ги бъде ли, ще заживеят ли щастливо? По някое време се сещаш, че всъщност това не са реални хора, но вече няма значение. Защото в тях има живот!

Откриваме мъничкия Джак Тач на гробището, при надгробните плочи на своите родители. Днес за него се грижи леля му – любяща, но сурова жена. На същото това гробище момчето среща Стела. Красива, надменна и загърната в мистерия. Тя е там, придружавана от своята охрана – неизменните бели джипове. Всяка година двамата се срещат на едно и също място за няколко минути и нещата стават все по-странни. Стела не е обикновено момиче, а връзката й с Тач не е случайна. Те са свързани от мрачни събития в миналото, случили се години преди да се родят. Животът на Джак се превръща в едно непрестанно гонене на истината, а от ден на ден става все по-ясно, че той е просто малко парченце от огромен и зловещ пъзел.  

Сърца за изгаряне“ е типичната мистерия, макар да има елементи от трилъра, хоръра и криминалето. Джонатан Баркър, както и в “Убиецът “Четирите маймуни“, успява много точно да постави допирните точки на различните жанрове и да ги смеси в правилните дози, за да се подсилват, а не задушават помежду си. Освен това действието се развива през годините – срещаме персонажите като невръстни хлапета, а ги оставяме чак когато те самите станат родители. Това дава особена дълбочина на историята – виждаме първите любовни трепети на героите, първите им сексуални желания, мрачните години на късното тийнейджърство, съзряването и грижите на възрастния човек, толкова далечни от тези на децата. Бих казал, че до голяма степен в това е чарът на тази книга. Ние не просто четем една интересна история, а разглеждаме отделните моменти от цял един живот – необикновен и пълен с премеждия.

Със „Сърца за изгаряне“ Джонатан Баркър определено си спечели място сред фаворитите ми, а съм сигурен и не само на мен. Писатели, които да пишат трилъри, има колкото си щеш, но очевидно Джей Ди не е просто един от многото. В неговото писане има майсторлък, който гарантира качеството на книгите му. Всеки може да „проблесне“ с някоя читава идея, да успее да напише интересен персонаж и да му се получи някое заглавие. Но колко могат да го правят отново и отново? Има причина едни писатели да не слизат от върха десетилетия наред, а други да избухват с няколко книги и повече да не чуваме за тях. Засега Баркър демонстрира класата, нужна да се задържи по челните места в класациите, и ще е любопитно дали ще успее и в бъдеще да бъде така успешен.

А що се отнася до книгата, аз лично я препоръчвам на всички, които обичат трилърите, мистериите и хоръра. Не мисля, че ще останат разочаровани. Особено, ако вече са чели трилогията „У4М“ и им е харесала.

Прочетете разговора ни с преводача на книгата Сибин Майналовски