fbpx

Със Саша Александрова и Емил Марков си говорим за … “Аз убивам гиганти”

Аз убивам гиганти“ е една от най-добрите графични новели, излизали на пазара в САЩ през 21 век. Творбата на Джо Кели и Кен Ниймура може да се похвали с редица престижни награди в света на комиксите, както и милиони фенове по цял свят. Наскоро бе публикувана и в България от Locus Publishing. Говорим си за „Аз убивам гиганти“ с преводачката Саша Александрова и художника Емил Марков.

За какво се разказва в „Аз убивам гиганти“ и в какъв жанр е тази история?

С.А.: На пръв поглед „Аз убивам гиганти“ е история за едно десетгодишно момиче, Барбара Торсън, привидно абсолютна чудачка, която изобщо не се вписва в обстановката. Докато другите момичета в училище си говорят за дрехи, гримове и звездите по телевизията, Барбара е непрекъснато с книга в ръка, винаги има остроумен, твърде зрял за годините ѝ отговор, когато изпадне в неприятна ситуация, и е готова да се бори докрай за нещата, в които вярва, дори и срещу много по-големи и страшни противници. Барбара се изправя с безгранична храброст срещу чудовищата, както в реалността, така и в света на въображението си, където търси утеха от факта, че майка ѝ е тежко болна. Границата между реалността и фантазията обаче все повече изтънява, колкото повече научаваме за битката на Барбара с Неизбежното…

Е.М: „Аз убивам гиганти“ е графична новела и в същото време е кратък наръчник за писане, рисуване и издаване на комикси.

Това заглавие е носител на множество престижни награди от света на комиксите, в това число влиза и „Best Indy Book“ на IGN, с какво успява така да блесне „Аз убивам гиганти“?

E.M.: „Аз убивам гиганти“ е страхотно добре разказана история. Джо Кели блестящо преплита в сценария три паралелно развиващи се и захранващи се една от друга сюжетни линии: ежедневните перипетии в училище и вкъщи на Барбара, почти невидимата, но много нежна връзка между Барбара и болната ѝ майка и фантастичния свят на гигантите, в който Барбара отразява всичко това.

Визуално новелата е нарисувана безпогрешно от невероятната ръка на Кен Ниймура – безспорно художник с гигантско усещане на пространството, формите, динамиката на разказа и на графичния ритъм. Никаква случайност не е, че е носител на наградата Eisner за дигитален комикс.

Кели и Ниймура изпълняват перфектен дует на страниците на „Аз убивам гиганти“ и несъмнено заслужават мястото си в библиотеката на който и да е любител на комикса.

На каква аудитория ще се хареса „Аз убивам гиганти“? Изглежда като заглавие, което е от тъй наречената „Young Adult“ литература.

Е.М.: Едва ли ще хареса на деца под 10 години.

С.А.: …но със сигурност би могла да впечатли хора на всякакви възрасти от, да кажем, тийнейджърска нагоре. Твърде сурова и реална е като за деца, но точно тези ѝ качества превръщат „Аз убивам гиганти“ в универсална история за всички малко по-пораснали, въпреки че главната героиня е десетгодишна ученичка.

Напоследък все повече издателства започват да посягат към графичните новели, на какво се дължи това? (Има ли повече търсене, оформи ли се стабилно ядро от фенове? )

Е. М.: В момента расте и започва да купува книги ново поколение читатели. Тези млади читатели нямат предубежденията на по-възрастните, за които книжката с картинки е „детска работа“. Самият жанр на графичната новела също претърпя огромно развитие и се превърна в качествената рисувана литература, която по чисто търговски причини не намира място в течението на комерсиалния комикс, и се публикува като роман. До оформянето на голяма група читатели на графични новели и на комикс като цяло, която да влияе върху годишните издателски планове у нас, има да се извърви още много път, но посоката е тази. Интуитивно или не, издателствата не могат да игнорират пазарните тенденции и въпреки консервативния характер на книгоиздателския бизнес се налага да задоволяват нарастващото очакване и търсене.

Откъде може да се сдобием с книгата?

С.А.: От сайта на издателството, www.locus-publishing.com, в раздел “INK”, както и от всички книжарници в страната.