fbpx

Със Силвия Колева си говорим за … „Заговорът“

Съвсем скоро на пазара у нас ще се появи продължението на „Пациент 488“. Книгата, в която главен герой отново е Сара Геринген, се казва „Заговорът“ и ще бъде част от заглавията на издателство Enthusiast. За трилърите на Никола Бьогле си говорим с преводача на изданията у нас – Силвия Колева.

За какво се разказва в „Заговорът“, с какво ще се сблъска този път Сара Геринген?

Никак не ми се иска да разкривам съдържанието на романа. Това ще лиши читателите от тръпката да следват героите и събитията стъпка по стъпка. Все пак ще повдигна малко завесата… Инспектор Сара Геринген и разследващият журналист Кристофър Кларънс отново са заедно. Преминават много препятствия, изживяват разтърсващи психиката разкрития. Разследват убийството на високопоставено лице – всеки незаменим по свой начин. От студената Норвегия отиват в древния ливански град Библос, където разкриват погребани през вековете истини за богинята Ашера, парадоксално, но и реално свързани със случая.  Стигат до две дами, които работят за връщане правата на жените – връщане на тяхната равнопоставеност с мъжкия пол, а не на матриархата. Минава време докато разкрият тяхната самоличност и къде се намират. Оказва се, че през 20 век много жени-учени не са успели да вземат Нобелова награда за постиженията си, защото са  жени. Наградата е била връчена на съпрузите или сътрудниците им, някои от които на церемонията дори не са споменали имената им… Такъв е случаят със Сесилия Пейн-Гапошкин, която през 1924 година доказва, че съставът на звездите е от хелий и водород, но наградата отива при нейния директор  Хенри Ръсел. А според данни на Никола Бьогле най-неизвестната съпруга на най-известния човек в света Алберт Айнщайн – Милева Марич Айнщайн има сериозен принос при изграждането на теорията на относителността… Само повдигнах завесата… Разследването на Сара Геринген  приключва в Рим, във Ватикана, при невероятни обстоятелства и с неописуемо напрежение.

С какво се отличава трилърът на европейските писатели спрямо този на колегите им отвъд океана? В България има много фенове на автори като Майкъл Конъли, Майкъл Крайтън, Дан Браун и други майстори в жанра, ще им допаднат ли на тях книгите на Бьогле?

Безспорно авторите отвъд океана, които цитирате, са големи имена. Само че техният стил и преекспониране на определени теми и тези вече поумори света. Европейските писатели подхождат по различен начин към трилърите. Влагат друго светоусещане и пречупват избраната от тях тема през друг манталитет, който  е по-близък и по-разбираем за европейския, а оттам – и за българския читател. Да, героите  им също са свръх хора, свръх личности, но не надскачат  рамките на реалността, а  начинът на представянето на историята или религията е реален.. Разбира се, тук-там неизбежно се появяват  „американски заемки“, но те са твърде малко. Книгите на Никола Бьогле ще допаднат на българските читатели – те са новаторски и увлекателни. В крайна сметка авторът е французин, а почти всяка френска книга, спечелила популярност, е без аналог.

Как ви се струва „Заговорът“ спрямо „Пациент 488“? Успява ли Никола Бьогле да сътвори отново толкова интересна история, има ли нещо, в което е надградил?

Питате кой роман е по-добър ли? Това е все едно да питате кой роман на Александър Дюма-баща е по добър – „Тримата мускетари“ или „Граф Монте Кристо“… Темите на „Пациент 488“ и „Заговорът“ са съвсем различни. Докато в първия роман се разкриват изследвания в човешкия мозък, които доказват, че всеки индивид носи в себе си цялата информация за човечеството – и като история, и като изживявания, и като чувства – от Големия взрив до наши дни, във втория темата е борбата на жените за равноправно съществуване, на която се противопоставя хилядолетна фалшива идеология и действащи в съвременния свят зли гении. Така че не може да се говори за надграждане, а за изграждане на ново великолепно повествование. И за принадлежност на двата романа към голямата литература в жанра. Защото освен приключенски, те са и интелектуални.

Как се прие първата книга на Никола Бьогле у нас, харесаха ли я родните читатели и вярвате ли, че ще има подобен интерес и към „Заговорът“?

Книгата има голям успех. Такъв интерес у читателите се вижда рядко. Може би им харесва не само стилът и съдбата на героите, но и представянето на неизвестни или малко известни факти. Познавам читатели, които прочетоха книгата  „на един дъх“ и за една нощ. Харесва се еднакво и на мъжете, и на жените. Може би защото разследващият екип са влюбена двойка: Сара е опитен и смел детектив, а Кристофър Кларънс – не само разследващ журналист, но и учен. Книгата се оцени  и от младите хора, защото Бьогле е в крак с времето и включва в повествованието очарованието на всякакви съвременни средства – резервации и закупуване на самолетни билети онлайн, безпроблемно придвижване от една точка на света до друга – например от Париж до остров Възнесение, където се развива част от действието.  Оригиналното заглавие на романа е „Викът“ – асоциация с едноименната картина на норвежкия художник Едвард Мунк от 1893 г. , където лицето на изобразения мъж сякаш изразява универсалния ужас и самотата на интелектуалците. Гениално  хрумване на Никола Бьогле.

Смятам, че „Заговорът“ ще се хареса на българската читателска аудитория също толкова колкото и „Пациент 488“. Казват, че втората среща с един писател вече носи известно разочарование. Случаят няма да е такъв. Както вече казах двата романа са със съвсем различни теми и тези, и няма да се конкурират помежду си. А и се надявам и този път, както в „Пациент 488“,  българският читател да възприеме жестокостите в повествованието, защото те са част от действителността.

От поредицата има и трета книга – L’île du Diable – ще излезе ли и тя на български, има ли планове за нещо подобно?

Предполагам, че издателство „Ентусиаст“, на което дължим двата шедьовъра на Никола Бьогле, няма да лиши българския читател от още един увлекателен и успешен роман, какъвто е „Дяволският остров“.