fbpx

С Анани Борисов си говорим за … „Бандит“

Бандит“ са поредица графични новели, вдъхновени от бурните години на Прехода. Говорим си с автора на комиксите Анани Борисов.

Сподели ни малко повече за сюжета, за какво се разказва в „Бандит“?

Както пише във всеки брой, „Бандит е първият комикс за българската мафия от времето на Прехода. Действието се развива някъде в малките населени места на Западна България в началото на 90-те. Разказва историята на млад бандит, който е готов на всичко, за да постигне целта си – да бъде нещо повече от поредния обикновен разбойник.“  Поредицата проследява престъпния живот на Бандита, който от обикновен крадец и хулиган иска да се превърне в известен мафиот като своите роднини, някои от които са култови фигури в столичния ъндърграунд. Първите три броя показват точно този възходящ преход  от кражби и побой, през изнудване и рекет, до сформиране на организирана престъпна група, която оперира в провинциален район в близост до София.

За каква аудитория е предназначена графичната новела, защото атмосферата изглежда доста сурова на места?

За аудитория над 18-годишна възраст, поради своето, на моменти, брутално съдържание. В комикса има сцени на насилие и бруталност, както и употреба на груб и остър език. Но това са важни елементи, които допринасят за автентичността на историята, особено когато става въпрос за престъпния контингент на Прехода. Също така „Бандит“ е перфектен за хора над 30 години, тъй като те са били свидетели на десетилетието, което описвам. Общо взето, „Бандит“ е комикс за възрастни, не за деца. Относно атмосферата – да, тя е сурова, но нещата в комикса тепърва ще ескалират по начин, характерен за 90-те години на миналия век.

Повечето хора те познават от работата ти по „Тони Патето“, как изведнъж реши да направиш толкова сериозен комикс и да излезеш от предишната стилистика с хумора, лафовете и смешните персонажи?

Истината е, че от години исках да създам нещо такова, тъй като за мен това е комиксът мечта. Идеята ми хрумна още когато бях ученик в гимназията, но очевидно тогава беше прекалено рано за такъв проект. Години по-късно, когато бях студент и се чувствах готов, започнах начални етапи на разработване. Но по това време заедно с Мартин Петров и Стен Дамянов решихме да стартираме общ комикс проект и 4 години по-късно Тони Патето се превърна в това, което е днес. Целият творчески процес, свързан с него, забави появата на „Бандит“, но сега, виждайки реакцията на хората спрямо двата комикса, мога да кажа, че нещата се развиха по-добре, отколкото очаквах.

А сега конкретно на въпроса – въпреки популярността на Тони Патето не бих искал да се ограничавам само с една стилистика и насока. В дългосрочен план това не е много продуктивно.  Също така смятам, че, когато става въпрос за изкуство, човек трябва да се старае винаги да разгръща своя потенциал и да експериментира. Както в този случай „Бандит“ е точно това – експеримент. Той е първият гангстерски комикс в България, показва мафията от Прехода, рисуван е изцяло на ръка и е независимо издаден. Досега такъв комикс в България никога не е имало, което автоматично го превръща в прецедент за родната комикс сцена. Смятам, че е хубаво да си пръв в нещо, а и исках да дам на българските фенове истински, суров и брутален комикс, който не е поредният имитативен търговски продукт.

Всъщност „Бандит“ е разположен на три части – колко са големи те и една цялостна история ли е това?

Първа и втора част са по 60 страници, 3-та е 68 страници, и показват една цяла история. Идеята за “Бандит” беше първата история да бъде издадена в едно голямо издание, което  съдържа първите 4 броя, но поради ред причини се наложи историята да бъде разделена на части. Всяка част е тематична спрямо подзаглавието си: част първа „Побой“, част втора „Рекет“, част трета „Съпротива“, част четвърта „Виконта“. В момента рисувам 4-тата част, която е финалът на първата история от поредицата.

Разкажи ни малко повече за процеса по издаването – лесно ли е човек да издаде комикс в България и с какво се сблъсква?

Това е една много дълга, бедна и тъжна тема (смее се)… Ако искаш да издаваш комикси в България, е препоръчително да не разчиташ на никой, освен на себе си и, както се казва, „aко искаш нещо да стане както трябва, направи си го сам“. И затова тази година основах PRIME COMICS, което е независимо българско издателство за комикси. С други думи – като издател на собствените си комикси не се съобразявам с никой и аз имам първата и последна дума затова как комиксите ми трябва да бъдат написани и нарисувани. Ако си независим автор, не подлежиш на цензура и имаш 100 % креативен контрол както е в моя случай, не само е лесно да издаваш комикси – то е удоволствие. И за щастие мога да кажа: имаш ли феновете – имаш всичко! И тук е моментът да поздравя феновете и да им благодаря за подкрепата и интереса,  защото без тях едва ли сега щяхме да водим този разговор.

Откъде могат хората да се сдобият с комикса?

Комиксите се поръчват онлайн през фейсбук страниците Art of Anani Borisov и Tony Pateto/ Тони Патето.