fbpx

С Анжелина Пенчева си говорим за … „Събуждане в Шибуя“

„Събуждане в Шибуя“ е един от хитовете в чешката модерна литература. Отскоро книгата е на пазара у нас и по този повод се свързахме с преводача Анжелина Пенчева и издателя Мартин Христов.

Кажете ни за какво се разказва в „Събуждане в Шибуя“, с каква история ще се срещнат читателите?

Анжелина Пенчева : Нека първо спомена, че романът на младата авторка Анна Цима (р. 1991 г.) предизвика с появата си през 2018 г. малка буря в чешкия литературен свят и отбеляза културен хеттрик – спечели като на шега три значими литературни награди, сред които изпъква най-престижната чешка национална награда „Магнезия Литера“, присъдена на Цима в категорията „Откритие на годината“. Каква е тайната на тъй успешния дебютен роман, харесван и от литературните критици, и от многобройните си читатели?

На първо място това е именно оригиналният сюжет, „историята“ или, по-точно, „историите“ в романа. „Събуждане в Шибуя“ е свежо съчетаване на явен автобиографичен пласт с елементи на мистика, криминале, фентъзи (впрочем микс, типичен за съвременната японска проза). Романовият разказ е изграден от три повече или по-малко паралелни сюжетни линии, които се обединяват в ефектния финал.

Главната героиня е Яна Купкова, която като седемнайсетгодишно момиче посещава с приятелка Токио като туристка. Ученичката е толкова впечатлена от екзотичната страна и толкова страстно жадува да остане в нея, че личността ѝ се раздвоява. Едната, реалната Яна, се завръща в Прага, по-късно завършва японистика в университета и започва докторантура. Води затворен, рутинен живот, вглъбена в проучването си на японския жанр мистери – детективски романи с елементи на мистерия. Но нейна проекция – мисъл, холограма, сгъстено енергийно поле? – действително остава в Токио като безтелесен и невидим за другите дух, затворен по магичен начин в границите на пъстрия, ярък, артистичен токийски квартал Шибуя, пълен с луксозни магазини, ресторанти, развлекателни заведения и нощни клубове. Яна 2 постепенно осъзнава и приема странното си битие. Опитва се да го запълни с изучаване на японския език, бит и култура. По непонятни причини не може да ползва електронните комуникации, нито компютър и телефон, и до заключителната част на романа няма никаква представа какво се е случило с „реалната“ Яна. „Реалната“ Яна пък и не подозира за нейното паралелно съществуване. И все пак тази реална Яна, Яна 1, пражката Яна, смътно, но все по-силно, усеща необяснимо раздвоение на собствената си личност: „Имам чувството, че в мен зее огромна пукнатина и колкото повече научавам за Япония, толкова повече жадувам да замина за там, толкова по-дълбока е пукнатината, докато в един момент наистина започвам да се чувствам като двама отделни хора.“ Точно заради това усещане за непълнота, за раздвоеност я заинтригува разказът „Раздвоение“ на полузабравения японски прозаик от първата половина на ХХ век Кийомару Кавашита, приключил живота си трагично в млада възраст. Желанието на Яна да разбере повече за този писател се превръща в обсесия. В проучванията ѝ помага колега, особнякът и темерут Виктор Клима. Така се оформя и третата сюжетна линия в романа, не по-малко интригуваща от другите две – животът на тайнствения Кавашита и разтърсващата му повест „Любовниците“, която Яна се заема да преведе с помощта на Виктор и която се съдържа в „Събуждане в Шибуя“ като „роман в романа“. Казват, че преводачът познава и разбира най-добре оригинала, но дори аз като преводачка се подведох, че Кавашита е реална историческа личност, и едва признанието на авторката в едно от многобройните ѝ интервюта ме изведе от това заблуждение – всичко написано за него е майсторска мистификация, включително биографията му в края на книгата. (Нещо, явно останало неразбрано и от мнозина интервюиращи Анна Цима, които дори я питат дали новата ѝ дисертация ще бъде върху творчеството на Кавашита и дори дали ще бъде издаден в неин превод „откритият“ на финала на книгата смятан за изгубен роман на японеца.)

Освен всичко друго читателят научава, по лек и приятен начин („с лекотата на олимпийска шампионка по фигурно пързаляне“, както пише в едно от многобройните ревюта за книгата), множество интересни факти за Япония – за миналото и за настоящето ѝ, вече силно и необратимо повлияно от западната култура, както и за японската литература.

Безспорно за успеха на дебютния роман допринася и писателското майсторство на младата авторка. Тя очевидно има усет за съвременните тенденции в прозата и за вкуса на читателя от ХХI век. Романът често бива сравняван с прозата на Харуки Мураками, която Анна Цима добре познава и от която е силно привлечена.

Специално внимание заслужава езикът, или езиците, на които е написана книгата. Двете Яни говорят на малко грубоват, но свеж, жив разговорен език, наситен с елементи от младежкия жаргон, докато фиктивните откъси от творбата на Кавашита са написани на изтънчен и умело архаизиран език, издаващ висока литературна култура.

Авторката е родом от Чехия, изучавала е японистика и днес живее в Япония – какво се ражда от сблъсъка на две толкова различни култури и как влияе това на творчеството й?

Романът „Събуждане в Шибуя“ е в значителна степен автобиографичен. Поне половината от него е пряк преразказ на собствения живот на авторката, на отношенията със семейството ѝ, на личния ѝ опит. И възрастта на героинята отговаря точно на възрастта на Цима към момента, в който е започнала да пише романа. Дори героят особняк Виктор Клима носи биографични черти на съпруга ѝ, с когото сега живеят в предградие на Токио – там двамата работят върху докторските си дисертации. Както е и при героинята Яна, у самата Цима още от дете се е развил интересът към японския бит, култура и литература и с годините тя натрупва богати знания за тях. Така тя обяснява липсата на сериозен културен шок у нея при запознанството с тъй различната страна. „Япония постепенно стана част от моето вътрешно аз. От една страна, живея там, от друга страна, се занимавам с нея от много години. Още от средното училище. Така че е неотделима от мен.“ В друго интервю споделя, че, разбира се, родината е само една и че в този смисъл не възприема Япония като своя родина, но че не се чувства там и като гост. Цима дори признава, че писането ѝ върви по-добре в далечната земя и че вече престава да я занимава мисълта къде всъщност си е у дома. В този смисъл може би мотивът за раздвоената Яна е метафора, съзнателна или подсъзнателна, за раздвоеността на човек, обвързан дълбоко и емоционално с две държави, с две традиции. „Аз съм наблюдател, който свързва, събира две култури“, споделя още младата успешна авторка. А какво се ражда от това събиране – засега от него са се родили една задълбочена и интересна личност и един увлекателен и запомнящ се роман.

На кои читатели би допаднала книгата и вярвате ли, че ще намери своята аудитория в България?

Точно това е едно от уникалните качества, от магията на тази роман. Като че ли по замисъл таргетът му са млади хора, около възрастта на авторката, но ми се струва, че би се харесал на всички, и на тийнейджъри (имагинерната Яна 1 е седемнайсетгодишна и остава на тази възраст през всичките седем години от „раздвоението“), и на читатели в „третата възраст“. В него има от всичко – оригинална завръзка, забавни случки, напрегнат сюжет с елементи на детективски ребус, свеж хумор, но и вълнуващ, почти античен, трагизъм (във „вътрешния“ роман на Кавашита). Ненатрапчиво и неусетно читателят научава куп интересни факти за далечна Япония и за мнозина видни японски творци. „Събуждане в Шибуя“ без съмнение е от книгите, които се четат на един дъх, и не се съмнявам, че ще намери многобройни фенове и в България.

„Събуждане в Шибуя“ е част от поредицата ви „Модерна европейска проза“. С какви книги срещате българските читатели?

Мартин Христов: Началото на поредицата „Модерна европейска проза“ на издателство „Ерго“ официално е поставено с романа „Историята на жена ми“ от Милан Фющ през 2010 г., макар че преводна европейска литература издаваме още 2004 г. В поредицата до момента са излезли 75 книги от близо 70 автори от над 17 европейски държави, между които и Русия. През следващата година към издателския ни каталог ще добавим и албанската литература. Част от изданията ни са подкрепени от националните литературни фондове, други – от европейски или транснационални програми за подкрепа на литературните преводи и книгоиздаването. Друга част са публикувани със собствено финансиране, при все че пазарът на книги в България от няколко години търпи нови рестрикции, засягащи най-вече по-малките и некомерсиални издателства. Допълнителна тежест са ограниченията за провеждане на културни събития заради световната вирусна пандемия и почти пълната невъзможност да ни гостуват чужди автори.