fbpx

Тихото пробуждане на българския комикс – втора част

ПЪРВАТА ЧАСТ НА „ПРОБУЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИКС“ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

През 2018-та на пазара се появи „Просто Спас“ и той отново беше дело на „Сиела“ . Киселият заек имаше вече сериозна фен база в интернет и не беше трудно да привлече вниманието и зад кориците на комикс. Голяма част от медиите в страната отразиха успеха на Стен Дамянов и неговия дългоух герой. Лесно се виждаше, че графичната новела се радва на сериозен интерес и сред читателите – мненията за него в goodreads са многобройни и предимно положителни. Острата позиция на Спас към злободневните проблеми в България бързо поражда емоции и това си остава запазена негова марка. Читателите започнаха да виждат в комиксите вече не просто детско забавление, а възможност за рефлекс на талантливите художници към ставащото около нас.

В този момент хората вече приеха, че и комиксите имат своето място до останалите книги в книжарниците и на заглавните страници по онлайн магазините. Нещо повече – феновете започнаха да стават все по-многобройни, а това даде шанс и на други млади артисти да привлекат внимание.

През 2019-та на КомикКон излезе „Просто Спас 2“, а до него своя дебют направи и „Тони Патето“. Книжката може и да е малка, но интерес към нея не липсваше. Формулата на успеха зад плажния гларус е подобна на тази на Заека Спас – персонажът придоби популярност във фейсбук, а след това пътят до хартиеното издание стана лесен.

„Тони Патето“ и „Заекът Спас“ имат един много интересен виртуален живот. Трудно е да гледаш на тях просто като на комикс герои. Те са по-скоро фейсбук персонажи (ако изобщо има подобен термин), тяхната сила е в кратките скечове, които бързо стават вайръл. Това за комиксите у нас е ново явление. Тук вече не говорим за изкуство от галерията, говорим за нещо, което хората споделят в своите сторита и коментари, нещо което отразява тяхното мнение и им дава шанс да изразят отношението си по този начин. Накъде ще продължат тези виртуално-книжни приключения предстои да видим, но съм сигурен, че тепърва ще има успехи в тази насока.

Да се върнем обаче на „Джак Еридън“ – първата графична новела беше успех и интересът около нея бързо завъртя колелото. В края на 2018-та на бял свят се появи „Песен за Зигфрид“ от същата вселена. С чудесен черно-бял арт, дело на илюстратора Тодор Христов, вселената на Титис започна да се разширява. Книгата не получи същия отзвук като „Крадецът на спомени“, но също можеше да се намери лесно в книжарниците, а читатели не липсваха. Дори един подобен експеримент вече беше достатъчно интригуващ за феновете. Набързо мина времето, в което комиксите на родните автори се взимаха само с поръчка.


Джак Еридън 2 не закъсня много. „Вуду“ се появи през 2019-та и не разочарова. Преобладаващото мнение е, че новелата е дори по-добра от предишната. В същото време трябва да отбележим, че България се оказа тясна за хахавия детектив на Титис и той вече пълни балончетата над главата си и на английски.  „Джак Еридън: Крадецът на спомени“ днес е достъпен и на пазара в САЩ.

Но 2019-та не е нито за продължението на заядливия заек, нито за успехите на чудовищния детектив.  По-бляскаво от всяко друго заглавие се оказа „Седем градски гряха“ на Благой Иванов и добре познатия ни художник от „Дъга“ – Петър Станимиров. С невероятен арт (ама невероятно невероятен!) и третираща сериозната тема за човешката греховност, тази графична новела е пресечна точка между изкуството за ценители и комерсиалния продукт.

За „Седем градски гряха“ имахме възможност да прочетем навсякъде в медиите, можехме да го купим от всяка една книжарница или онлайн магазин, а в goodreads се радваше на стабилен интерес, което говори и за немалко читатели.


Така за по-малко от пет години комиксът в България започна да се преражда. Сетихме се, че имаме художници и автори, а големите издателства започнаха да дават шанс и на рисуваните книги да застанат на осветените лавици. Какво следва оттук нататък е трудно да се каже, но съм сигурен, че нещата отиват към по-добро. Феновете у  нас вече са стабилно ядро, което дава една немалка сигурност. Освен това не трябва да забравяме, че сме част от Европа, колкото и да го отричаме, а Стария континент има чудовищни традиции в деветото изкуство. И ние сме част от тези традиции малко или много. А новите творби, излезли на пазара, дават сериозна заявка, че това ще продължи и занапред. Комикси като „Аракел“, „Седем градски гряха“ и „Джак Еридън“ имат място във всяка една книжарница или колекция по света.