fbpx

Уди Алън – за скандалите покрай новия му филм и лицемерието на Холивуд

Опашката пред първа зала на НДК се вие на две колони. Вратата е само една, но ние си въобразяваме, че така ще минем по-бързо. Новият филм на Уди Алън винаги предизвиква интерес, нищо, че от години вече не е правил нещо специално. Повечето хора, които кротко чакаме да ни скъсат билетчетата, дори не подозираме, че “Един дъждовен ден в Ню Йорк” можеше и никога да не се появи на екран. Не сме и чували, че част от актьорите публично се отрекоха от Уди Алън и казаха, че вече няма да снимат с него.

Нас скандалите на милионерите в Холивуд много не ни интересуват.

Затова, простете, ако вече знаете за какво става въпрос, но аз съм длъжен да синтезирам ситуацията в кратце.

Уди Алън има повдигнато обвинение за сексуален тормоз над доведената си дъщеря преди близо 30 години. През 1992-ра. До ден днешен той отрича обвиненията. До ден днешен няма доказателства за каквото и да е. До ден днешен Уди Алън снима филми и до ден днешен за всички големи имена в киното е чест да бъдат част от новия му проект.

Но днешният ден е ден като никой друг.

Защото националният спорт на САЩ вече е не американският футбол, а ловът на вещици. И Уди Алън е само една от жертвите, няма какво да се лъжем, даже не е и специален. Сега правозащитните организации са прегърнали хаштага с MeToo и гонят наред насилници сред режисьори и продуценти. Вината няма нужда да се доказва, та нали Харви Уайнстийн има вина в излишък и тя стига и за останалите.

“Един дъждовен ден в Ню Йорк” беше част от сделката между Уди Алън и Амазон, която беше голяма гордост за платформата. Но след като известният сценарист беше погнат от правозащитните организации за нещо, което може и да е направил, а може и да не е, от Амазон побързаха да зарежат филма. Актьорите в него пък през глава се втурнаха да даряват хонорарите си на разни движения и организации.

Някои от тях дори си позволиха публично да заявят, че повече не биха участвали във филм на Уди Алън. Това от своя страна помете доминото и сега всички звезди, участвали последните години под режисурата на Алън, се изреждат по медиите да обявяват дали повече биха се снимали или не биха се снимали в негови бъдещи проекти. Повечето просто избягват от конкретен отговор и шикалкавят глупости и общи приказки. Единствените двама, които го защитиха (поне доколкото аз видях), бяха Скарлет Йохансон и Хавиер Бардем.

В цялата тази какафония Уди заведе дело срещу Амазон и успя да си прибере филма. Режисьорът в едно свое изказване посочи очевидното, а именно, че мултимедийният гигант много добре е знаел за тези обвинения (те не са тайна за никого) и че това не ги спря преди няколко години да развяват фанфарите. Днес обаче изведнъж решиха, че вече не са много ОК с тая сделка.

Същото се отнася впрочем и за всички онези звезди, които сега обясняват, че повече не биха се снимали в неговите филми. Каква е логиката през 2019-та да си възмутен от нещо, случило се (или не) през 1992-ра, но през 2015-та (примерно) да си бил напълно съгласен със ситуацията? 

Смешното е, че ние, пълнещи зала едно на НДК събота вечер, ще имаме шанс, какъвто вероятно няма да се отвори на хората в Щатите. Отвъд океана всички са уплашени и не смеят да разпространяват филма. Все пак, #MeToo хаштагът дебне отвсякъде. В Европа, камо ли в България, нямаме такива проблеми – на нашия континент лентата на Уди Алън си се върти спокойно из кината. Надяваме се, че вирусът на кресливия либерализъм няма да се разпространи и тука.

А самият филм (да, най-накрая стана дума и за него) всъщност бе обявен от критиците за пример за творческо изтощение. Няма да ви обяснявам, че в момента не е много популярно да хвалиш Уди. Не е и кой знае каква тайна, че в последно време филмите на нюйоркчанина са далеч от “Ани Хол” и “Манхатън”. Но Алън е един от малкото режисьори, които могат да си позволят да бъдат искрени в творбите си. И “Дъждовния ден” не е изключение. На пръв поглед може и да изглежда като лека комедия – малко романтична, малко меланхолична и като цяло доста типична за Уди. Но под този пласт имаше мъчни за преглъщане истини.

Снимките на филма съвпаднаха със скандала покрай Харви Уайнстийн и с началото на #MeToo. Така че може би е просто съвпадение, но Уди си позволи в тия времена на агресивен либерализъм и непрестанно търсене на виновни (кой расист, кой сексист, а най-добре и двете) да ни покаже своята героиня Ашли Енрайт, изиграна от Ел Фанинг. Красивата студентка, дошла да прави интервюта с разни звезди, но накрая се оказала само по гащи. И то съвсем доброволно.

В една от най-забавните сцени в “Един дъждовен ден в Ню Йорк” Ашли стои на дивана в хола на голяма кинозвезда и се опитва да се оправдае сама пред себе си. “Да, ясно е, че само иска да спи с мен и че всъщност си имам приятел, но това е известният Франциско Вега и тая история ще я разказвам и на внуците си!”

Да, Уди Алън поръси със сол раната. Болката на #MeToo и на лицемерния холивудски феминизъм (да не се бърка с истинския такъв!). Пак казвам – може би съвсем случайно, може би просто съвпадение. Уди може и вече да не прави шедьоври, но прави искрени филми. Не е Спайк Лий – вечно онеправданият чернокож режисьор. Не е и Бри Ларсън, открила своя житейски враг в лицето на 40 годишния бял мъж. Сиреч – господин Алън не е модерен, не става за плакат на някоя церемония. Обаче поне е честен.