fbpx

Защо на Шерлок Холмс не беше разрешено да умре?

Когато Артър Конан Дойл публикува своите истории „Етюд в червено“ (1887г.) и „Знакът на четиримата“ (1890г.), едва ли подозира какъв потенциал се крие в измисления от него персонаж Шерлок Холмс. Истината е, че двете новели са сравнително добре приети, но все още нищо не загатва, че детективът ще се превърне в такъв хит.

Този герой печели широка слава през 1891-ва година, когато списанието „The Strand Magazine“ започва да публикува разкази с него. През следващите няколко години Шерлок Холмс става невероятен хит във Великобритания и в Америка, но това се превръща в бреме за неговия автор.

Очевидно през онези години Артър Конан Дойл смята, че историите за детектива взимат твърде много от неговото време, докато той самият иска да се съсредоточи върху писането на други неща. Писателят счита своите исторически романи за далеч по-значими литературни творби. Що се отнася до историите за Холмс, веднъж той лично ги нарича „най-елементарна измислица“ и в последствие твърди, че се е „уморил от неговото (на Холмс) име“.

За да има повече време за други неща, Артър Конан Дойл си решава проблема генерално – убива най-известния си герой. Или поне той така си мисли…

През 1893-та е отпечатан прочутият разказ „Последен случай“ (превеждан у нас още като „Смъртна схватка“), в който Холмс влиза в ръкопашен бой със своя най-голям враг – професор Мориарти – на ръба на водопада Райхенбах (Швейцария). По-късно д-р Уотсън намира мястото и вижда следите им – очевидно нито един от тях не е успял да победи и двамата са политнали надолу в бездната, унищожавайки се един друг. Действието на разказа се развива през 1891-ва година.

Смъртта на Шерлок Холмс предизвиква чудовищна реакция, каквато никога преди не е била виждана. Феновете на детектива са толкова привързани към него, че просто не могат да понесат загубата му. Над 20 хиляди души прекратяват абонамента си за списанието, което едва не довежда до неговия фалит.

Въпреки натиска от страна на читателите, Шерлок дълго време си остава затворена страница. Чак през 1901-ва Дойл се връща към прочутия си персонаж и написва може би най-известното си произведение – „Баскервилското куче“. Въпреки това авторът заявява, че господин Холмс си е все така мъртъв, а действието на новелата се развива преди фаталната схватка в Швейцария.

Още веднъж публиката реагира бурно и списанието „The Strand Magazine“, в което историята се публикува на части, се изкупува като топъл хляб.

В крайна сметка Артър Конан Дойл склонява да съживи своя герой и това става в разказа „Запустялата къща“ (превеждан още като „Празната къща“). Макар че тази творба е публикувана чак през 1903-та, то действието в нея се развива през 1894-та. Това означава, че Холмс може и да е бил мъртъв цяло десетилетие в реалния свят, но в измислената си вселена той е отсъствал едва три години.

Оказва се, че Шерлок не е паднал от ръба на водопада, а е успял да се спаси. Оставил хората да го мислят за мъртъв, защото само така можел да избегне отмъщението на приятелите на професор Мориарти. Във въпросния разказ Холмс се връща в Лондон при д-р Уотсън, обяснява му какво се е случило и двамата залавят един от опасните другари на престъпния гений – полковник Себастиан Моран. 

Така, в крайна сметка, Артър Конан Дойл не успява да убие своя персонаж и продължава да твори истории за него чак до 1927-ма.